Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
— Джеймс, спомняте ли си господин Адамс да е споменавал за някакви мистерии по време на вечерята снощи?
— Боя се, че заради непрекъснатите усилия на господин Рузвелт да се проявява като грубиян, голяма част от разговора по време на вечерята просто ми се губи — отвърна Джеймс.
Холмс се спря и изгледа писателя през кълбящия се дим.
— Вие никога не губите нищо, Джеймс. Знаете го много добре и аз също го знам.
Джеймс не каза нищо и двамата възобновиха разходката си. Слънцето се скри и триизмерността на всичко, което ги заобикаляше, се изгуби в приятния сумрак. С изчезването на сенките и отразеното сияние на слънчевите лъчи всички дървета, паметници, ниските надгробни камъни и затревените хълмчета придобиха доста по-плосък вид.
— Имаше някаква мистерия в липсата на патките-потапници — каза Джеймс. — Но всъщност въпросът бе повдигнат от Клара Хей, когато ни каза, че ще вечеряме примкари, а всъщност нейният съпруг обяви, че изчезването на потапниците от ресторантите и магазините си е донякъде загадка.
— А Хенри Адамс разреши тази загадка — рече Холмс. — Зад изчезването им стоят евреите… както и зад толкова много други престъпни дела.
Тонът на Холмс не остана незабелязан от Джеймс и той се накани да обясни какво е искал да каже приятелят му, да заяви, че обикновено Адамс е изключително либерален човек, но е изключително предубеден, когато стане дума за евреи.
Холмс прекъсна извиненията му с махване на бастуна си.
— Няма значение, Джеймс. Много англичани споделят тази недоверчивост и омраза към евреите, но в тази страна, разбира се, всички тези чувства са засенчени от отношението на американците към повече от осем милиона негри, които не се считат за пълноправни граждани и дори не се смятат за човешки същества.
Джеймс без малко да каже „Не и тук, на Север“, но си спомни, че се намираха във Вашингтон, окръг Колумбия, който всъщност никога не е бил част от Севера. Внезапно го връхлетя яркият спомен за онзи красив пролетен ден през 1863 — 23 май — когато той умишлено не отиде да гледа парада по Бийкън Стрийт, в който участваше и брат му Уилки с неговия полк — прочутия негърски 54-ти Масачузетски полк под командването на младия (и естествено бял) полковник Шоу. Хенри Джеймс, общо взето, си губеше времето в Харвард, почти не посещаваше часовете по право и използваше цялото време, за да чете литературни произведения, но в онзи ден, когато часовете бяха отменени, за да могат младите мъже от Харвардския университет да отидат да изпратят маршируващите полкове, Джеймс бе останал в квартирата си да чете. По-късно откри, че по-големият му брат Уилям — който също учеше в Харвард — беше направил същото. Джеймс бе убеден, че Уилям също нямаше обяснение защо не се е присъединил към семейството, приятелите си и всички останали хора, които се бяха събрали да гледат парада.
За миг Джеймс изпита угризения, че е използвал нараняванията на братята си Уилки и Боб предишната вечер в язвителния си отговор към Теодор Рузвелт. Раните на Уилки бяха толкова ужасни, а болката толкова силна в онези дни, докато лежеше на плесенясалата, окървавена носилка край входната врата, където го бяха оставили, а по-късно Уилки бе проявил такава смелост, когато се върна на активна служба в полка си, че преживяното беше променило завинаги нещо у писателя. Той се презираше заради това, че бе въвлякъл страданията на Уилки в спора.
Но освен това знаеше, че дори онзи 23 май 1863 година да се повтореше, той пак нямаше да отиде на Бийкън Стрийт да гледа как брат му Уилки и неговият полк, сияещи, мъжествени хора в цветущо здраве, с приповдигнат дух под покритите със слава знамена, маршируват към гарата, отивайки на война.
Сепна го рязкото почукване на металния връх на бастуна на Холмс по паважа.
— Трябва да предположим — ако, както вие смятате, Адамс играе честно — че неговата тъй наречена „мистерия“ е свързана по-скоро с онова, което ни разказа днес, а не със снощната вечеря.
— Това ми се струва много вероятно — отвърна Джеймс, внезапно изпълнен с досада. — Но нали си спомняте, че аз пропуснах разговора ви край паметника на Клоувър, докато се разхождах.
— Да — рече Холмс и поведе Джеймс встрани от пътеката, по тревата.
Писателят видя гъстите дървета, заобикалящи мемориала на Клоувър, и каза: