Златна лилия
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: bloodlines #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-022-5
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Златна лилия». Краткое содержание книги:
Интелигентната алхимичка Сидни Сейдж и Джил Драгомир — моройската принцеса с очи като на кошута — се укриват в човешко училище в слънчевия Палм Спрингс, Калифорния. Учениците — деца на заможни и притежаващи власт хора — продължават живота си напред, тънейки в блажено неведение, докато на Сидни, Джил, Еди и Ейдриън се налага да правят всичко по силите си, за да опазят тайната си. Но със забранените любовни връзки, неочакваните обрати и надвисналата заплаха от приближаващи стригои, прикриването на истината се превръща в задача, много по-трудна, отколкото някой е предполагал…
Когато шокиращи разкрития заплашват да разтърсят света на мороите, лоялността на Сидни е поставена на изпитание. Тя трябва да избере между принципите и догмите, които е била обучавана да следва, и нейните собствени инстинкти. На кого да се довери — на алхимиците или на сърцето си?
Помислих, че е малко пресилено на нейната възраст да си мисли за епическа и всепоглъщаща любов, но не й го казах.
— Ще се оправиш ли?
Тя рязко се върна към реалността.
— Да, така мисля. — Върху устните й заигра лека усмивка. — И след като това приключи, може би Еди ще поиска някой път да излезем — разбира се, извън кампуса. Имайки предвид, че сме „роднини“.
Думите й бяха почти повторение на това, което чух по-предишната нощ в къщата на Кларънс и аз я зяпнах изненадано, когато го осъзнах.
— Явно не знаеш… мислех, че след като си съквартирантка с Анджелина…
Джил се намръщи.
— За какво говориш? Какво не зная?
О, боже. Защо, о, защо аз трябва да й съобщя тази новина? Защо не мога да се заключа в стаята си или в библиотеката, отдадена на нещо приятно, като домашните?
— Еди, хм, предложи на Анджелина да излязат. Не зная кога ще стане, но е решил да й даде шанс. — Още не бе поискал колата ми, така че явно още не си бяха определили среща.
Джил изглеждаше потресена.
— К-какво? Еди и Анджелина? Но… той не може да я понася…
— Нещо се е променило — обясних неуверено. — Но не съм сигурна какво. Е, не е нещо като епическа любов, но през последните няколко седмици са се сближили. Съжалявам. — Джил изглеждаше много по-съкрушена от това, отколкото от скъсването с Мика.
Извърна се и преглътна сълзите си.
— Всичко е наред. Искам да кажа, че никога не съм го окуражавала. Той навярно си мисли, че все още излизам с Мика. Защо да ме чака? Би трябвало да си има някоя.
— Джил…
— Всичко е наред. Ще се оправя. — Изглеждаше толкова тъжна, а сетне, колкото и да бе невероятно, но лицето й още повече помръкна. — О, Сидни. Сигурно много ще ми се разсърдиш.
Още си мислех за Мика и съвсем се обърках от рязката смяна на темата.
— Защо?
Тя бръкна в раницата си и извади едно лъскаво списание. Беше от ония, в които пишат статии за туризма в Южна Калифорния, цялото изпъстрено с реклами. Една от страниците беше отбелязана и аз отгърнах на нея. Беше реклама на Лия Дистефано, на цяла страница, с колаж от снимки на нейни различни модели.
И една от снимките беше на Джил.
Отне ми повече от един миг, за да проумея. На този кадър тя бе застанала в профил. Джил със слънчеви очила и мека шапка — както и с онзи пъстроцветен шал, който Лия й бе дала. Косата й се стелеше на вълни по гърба й, а лицето й изглеждаше много красиво. Ако не познавах Джил толкова добре, никога нямаше да я свържа с този шикозен модел — макар да бе очевидно, че е морой, поне за тези, които знаеха какво да търсят.
— Как? — попитах сърдито. — Как се случи това?
Джил пое дълбоко дъх, готова да поеме вината.
— Когато се отби, за да остави роклите и ми даде шалчето, тя ме попита дали ще й позволя да ми направи една снимка, за да провери как ще излязат цветовете. Имаше и други аксесоари в колата и аз си ги сложих. Тя искаше да ми докаже, че при подходящо оформление ще успее да прикрие идентичността ми. Но не съм си и помисляла… имам предвид, че тя не ми каза, че ще я използва. Господи, чувствам се като пълна глупачка.
Може би не глупава, но определено наивна. Едва не смачках списанието. Бях бясна на Лия. Част от мен много искаше да я даде под съд, заради използване на снимка на непълнолетна без разрешение, но имахме по-сериозни проблеми. Колко широко бе разпространено това списание? Ако Лия е публикувала снимката с Джил в списание, което се продава само в Калифорния, може би никой нямаше да я познае. Все пак един модел морой щеше да предизвика най-малко повдигане на вежди. Кой знае какви неприятности ни очакваха занапред?
— Съжалявам, Сидни — въздъхна Джил. — Какво да направя, за да оправя този гаф?
— Нищо — отрязах я аз. — Освен да стоиш надалеч от Лия. — Прилоша ми. — Ще се погрижа за това. — Макар че всъщност не знаех какво да предприема. Можех само да се моля никой да не е забелязал снимката.
— Ще направя каквото е нужно, ако измислиш нещо. Аз… О! — Вдигна очи към някой зад мен. — Май е по-добре да поговорим по-късно.
Погледнах назад. Трей идваше към нас. Още един проблем, с който трябваше да се справя.
— Добра идея — кимнах. Сърдечните болки и публичността на Джил трябваше да минат на заден план. Тя си тръгна, а Трей приближи към мен.
— Здравей, Мелбърн — поздрави ме той, като изпробва една от старите си усмивки. Не особено успешно.