Птича песен
- Автор: Фолкс Себастиан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-026-9
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Птича песен». Краткое содержание книги:
„Хипнотична история за любовта и войната.“ — „Сънди Експрес“
„Амбициозна, необикновена, затрогваща, отнемаща съня книга. «Птича песен» не е съвършен роман, а просто велик роман.“ „Нюйоркър“
Малко преди обед приключиха с подсигуряването на окопа. Стивън прати един отряд при канала да се окопаят срещу контраатаката. Оставаше им само да задържат позициите, докато пристигне подкреплението и ги защити по другия фланг.
Стивън не можеше да гледа германските пленници и се опита да ги отпрати възможно най-бързо. Въпреки продължаващия оръдеен обстрел имаше достатъчно доброволци да ги ескортират. Повечето смятаха, че овладяването на два окопа за една сутрин е пределът на добрия им късмет. След шестчасовото усилие копнееха за почивка. Стивън със завист ги гледаше как се отдалечават.
За момент интензивността на огъня стихна, след това отново се засили, най-вече по десния фланг, който беше атакуван от невидими картечници и гранатомети. Стивън още не беше имал време да вкуси мига на решителното настъпление, когато позициите им бяха обградени. Зигзагообразната конструкция на окопа не позволяваше да се разбере какво се случва дори на няколко метра по-нататък, но звуците на контраатаката му се сториха заплашителни.
Започна да усеща лъкатушещо движение вдясно, когато най-отдалеченото укритие на окопа беше или евакуирано, или притихна. По обяд се изкатери по стълбата до онова, което беше останало от бруствера, и погледна към гората дали идва подкрепление. Нямаше никой. Скочи обратно в окопа и намери перископ. Разгледа с него ничията земя, но не видя нищо, освен далечната редица пленници, които вървяха към тила. Затвори очи и въздъхна под урагана от куршуми и снаряди. Можеше да се досети. Трябваше да отгатне какво ще стане.
Един взводен командир на име Сибли извика в ухото му. Искаше да знае кога ще пристигне подкреплението.
— Няма подкрепление. Никой няма да дойде — изрева му Стивън в отговор.
— Защо? — прошепна Сибли.
Стивън замълча.
След час немците се върнаха в крайните траншеи и там започна ръкопашен бой. Малко по-късно командирът на втора рота нареди на хората си да се оттеглят към предния окоп, който бяха превзели сутринта. Когато излязоха на повърхността, се озоваха под огъня на германските картечници, които вече се бяха настанили в поддържащия окоп.
В целия този шум беше невъзможно да се мисли. Стивън чу как Елис извика в ухото му:
— Свършено е с нас, свършено е с нас! — произнасяха устните му.
Стивън поклати глава.
Елис допря устни до ухото му.
— Това е краят на втора рота.
— Знам, знам. — На Стивън не му се обясняваше. Задачата на неговата собствена рота беше да завземе окопа; нарежданията на втора рота бяха да атакуват и сами да преценяват кога да се движат. Не можеше да направи така, че Елис да го чуе, но смяташе да се придържа към заповедите на полковник Грей.
Някакъв сержант с опръскано с кръв лице се стрелна покрай тях, последван от група тичащи мъже, които бяха изтласкани от незащитения десен фланг на окопа. Контраатаката вече стремително се приближаваше към тях от резервния окоп. Двете картечници не успяваха да задържат немците. Още една атака откъм канала и щяха да бъдат напълно обградени. Стивън бързо прецени шансовете им за оттегляне. В окопа вече имаше толкова много германци, че успяха да си върнат позициите на бруствера и започнаха да стрелят по хората му в гръб, докато бягаха.
Елис се разплака.
— Какво да правим? — хленчеше той. — Искам да спася хората си. Какво да правим?