Измамата на краля [bg]

— Разбрах защо изведнъж реши да ми съобщиш за Гари — въздъхна той. — Антрим ви е срещнал в мола, видял го е и всичко му е станало ясно. Вероятно те е заплашил, че ще ми каже всичко, и ти не си имала друг избор.

Пам помълча известно време, после кимна.

— Тогава имах тежък ден в офиса. Реших, че трябва да знаете, когато той отказа да си тръгне. Най-напред разказах на теб.

Обаждането, което Малоун нямаше да забрави никога.

— Гари беше толкова различен, когато се прибра след Деня на благодарността, който прекарахте заедно — добави тя. — Извини се за поведението си и ме увери, че всичко ще бъде наред. Каза, че всичко сте изяснили помежду си. Изпитах такова облекчение, че не попитах нищо. Бях благодарна, че с него всичко е наред.

— Това „изясняване“ ни струваше много — поклати глава Малоун.

Загриженото изражение на лицето й потвърди, че тя знае за какво става въпрос. Бяха рискували живота си.

— Блейк беше ужасен човек — въздъхна тя. — Бях с него в Германия само защото исках да те нараня. Да ти го върна. Да те накарам да изпиташ болката, която изпитах аз. Можеше да бъде всеки, но аз, глупачката, избрах точно него.

— Вероятно щях да те разбера, но ти не ми каза нищо. Как да изпитам болка? Изпитала си я ти, защото мълчеше и живееше с последиците от онова, което беше направила.

И двамата знаеха защо се беше получило така. Тя не можеше да се примири с факта, че той й беше изневерил. Външно сякаш му беше простила, но шокът продължаваше да дълбае душата й като злокачествен тумор. И от време на време показваше грозната си глава, най-вече при спорове. Постепенно липсата на доверие у нея разби психиката и на двамата. Ако беше признала и собственото си прегрешение, нещата може би щяха да се променят. И бракът им щеше да свърши още тогава.

А може би изобщо нямаше да се получи нищо.

— Изпитвах силен гняв, но съзнавах, че съм просто лъжкиня и лицемер — продължи тя. — Като се връщам назад, разбирам, че не сме имали шанс да останем заедно.

Наистина беше така.

— Когато зърнах Антрим в мола, изведнъж разбрах, че миналото се връща, за да вземе своето. Тоест Гари…

Замълчаха.

Насреща му седеше жената, която беше обичал. И която може би все още обичаше, макар и по свой начин. Сега вече бяха по-скоро приятели, отколкото любовници. Познаваха както силните си страни, така и слабостите си. Това ли е близостта? Може би. Поне частично. От една страна, това създаваше някакво чувство за комфорт, но от друга, беше плашещо.

— Блейк се нахвърли върху мен в деня, в който скъсах с него — добави Пам. — Винаги е бил агресивен и избухлив. Но в онзи ден буквално полудя. Изражението в очите му ме плашеше. Имах чувството, че иска да се спре, но не може.

— Същото каза и Катлийн Ричардс — кимна Малоун.