Договорът „Паганини“ [bg]

Монотонното море изчезва бързо под тях. Небето му се струва неподвижно, облачно и влажно бяло. Летят на петдесет метра с висока скорост. Пилотът поддържа радиовръзка с някого, но не се чува какво говори.

Аксел задрямва за миг и загубва представа откога се намира в хеликоптера, когато съглежда великолепна луксозна яхта във вълнистото море. Гигантска бяла лодка със светлосин басейн и няколко палуби.

Приближават се странично. Аксел се навежда напред, за да може да разгледа яхтата. Най-невероятното возило, което някога бе виждал. Елегантно и заострено като пламък, бяло като глазура. Със сигурност по-дълго от сто метра, с капитански мостик, извисяващ се два етажа над кърмата.

Снижават се с бръмчене към кръговете на хеликоптерната площадка на предната палуба. Перките променят посоката на вълните, образувани от яхтата, успокояват ги и ги отблъскват надалеч.

Кацането почти не се усеща, хеликоптерът кръжи, бавно се приближава към повърхността и каца на платформата с леко полюшване. Изчакват да спре роторът. Пилотът остава в кокпита, докато другият превежда Аксел Рисен през плочата с нарисуваните кръгове. Привеждат се от вятъра, докато минат през стъклена врата. Звукът от хеликоптера изчезва почти веднага зад стъклото. Помещението, в което се озовават, прилича на елегантна чакалня със седалки, масичка и тъмен телевизор. Мъж, облечен в бяло, ги посреща с добре дошли и поканва Аксел с жест да седне.

— Нещо за пиене? — пита облеченият в бяло мъж.

— Вода, благодаря — отвръща Аксел.

— Газирана или не?

Преди Аксел да успее да отговори, друг мъж минава през вратата.

Прилича на този, който седеше до пилота на хеликоптера. И двамата са високи и яки, със странно еднакви тела и синхронизирани движения. Новодошлият е с много светла коса, почти бели вежди и нос, претърпял счупване. Първият е прошарен и носи очила с рогова рамка. Мълчаливо отвеждат Аксел към каютите под палубата.

Луксозната яхта му се струва необичайно пуста. Успява да забележи, че басейнът е празен, може би не е пълнен от години. На дъното има счупени мебели, диван без възглавници и няколко изхвърлени стола за бюро.

Прави му впечатление, че красивите ратанови мебели на малък подиум са в окаяно състояние. Изящните плетеници са прокъсани, клечки стърчат от фотьойлите и масата.

Колкото по-навътре навлиза в яхтата, толкова повече му заприличва на празна, изоставена черупка. Стъпките му отекват върху надрасканите мраморни подове на празните коридори. Минават през двойна врата с надпис на италиански „Трапезария“, издълбан в тъмното дърво.

Столовата е огромна. През панорамния прозорец не се вижда нищо друго, освен море. Широка стълба с червен килим води към следващия етаж. От тавана висят кристални полилеи. Пространството е предназначено за големи празненства, но на масата стоят копирна машина, два компютъра и множество папки с документи.