Бунт [bg]

— Ще се върна скоро.

Вдигна щита и след като поговори за малко с рицаря, застанал на пост край огъня, взе юздите на Хънтър от Нес и тръгна през лагера, следвайки указанията на Хъмфри.

Дървената платформа, която беше видял на влизане в Монтроуз, се изпречи пред него. На червеникавата лунна светлина приличаше повече на бесилка, отколкото на подиум. На известно разстояние от нея видя група конници, осветени от факли. С тях имаше каруца, теглена от впрегатни коне, водени от двама кралски рицари. Когато приближи, Робърт видя Хъмфри и множество други познати лица.

Тук беше Хенри Пърси, станал по-дебел, откакто го помнеше, и Гай де Бочам, който не се усмихна, когато го видя. Сред тях беше и Томас Ланкастър, пораснал и по-висок, станал почти мъж. Беше възседнал коня си редом с Робърт Клифорд, който кимна любезно на Робърт, а застаналия до него Ралф де Монтърмър му се усмихна за поздрав. Накрая Робърт срещна и погледа на Еймър де Валънс. Омразното му лице го върна към спомена за Ангълси — в онази миришеща на мухъл кухня и черните, пълни с омраза очи на Еймър, когато се беше нахвърлил върху него, за да го убие.

Когато Робърт се метна на коня, Хъмфри кимна на останалите:

— Да тръгваме. Чакат ни три дни езда.

— Три дни? — попита Томас. — Ще пропуснем утрешната церемония.

— Още не си ни казал къде отиваме и с каква цел, братко! — обади се Ралф.

Робърт беше доволен, че не е единственият, когото Хъмфри държеше в неведение. Отново го налегнаха съмнения, но ги отпъди. Какъвто и да беше планът им, той беше повече за предпочитане, отколкото да стои тук, изправен пред невъзможно решение.

— Ще обясня по пътя — отвърна с твърд глас Хъмфри.

Срита коня и поведе групата извън лагера към пътя, който излизаше от Монтроуз. Каруцата затрополи след тях, а огромната кървава луна освети пътя им.