Скрити страсти
- Автор: Адлър Елизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рада Цанева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити страсти». Краткое содержание книги:
Келнерът ги прекъсна с дискретно покашляне, предпазливо избягвайки да ги поглежда, докато сервираше храната. В Куба, помисли си той, всичко може да се случи.
— Не знам — каза Ксара, — не знам нищо за теб.
Изведнъж й се стори ужасно важно да знае всичко за него, къде е роден, къде живее… но не искаше да чува, че е женен… моля те, Господи, не го оставяй да ми каже това, помоли се тя, дори да е истина… не и тази вечер.
Тя слушаше как й говори и отпиваше от шампанското, запленена от устните му… протегна се и постави пръст пред тях, прокарвайки го бавно по горната му устна. Той го допря до тях и нежно го целуна. Тя извърна поглед, когато напрежението помежду им се пропука; сякаш бяха изнесени извън времето и пространството, само двамата.
Никой от тях не се докосна до храната.
— Да вървим.
Той здраво стисна ръката й в своята.
— Ще се поразходим.
Цяла Хавана бе излязла по улиците в търсене на глътка въздух в горещата безветрена нощ, скупчвайки се в ярко осветените тераси на кафенетата, където просяци се примъкваха от сянка на сянка, извършвайки всекидневната си обиколка. Хубави момичета флиртуваха зад дантелените си ветрила с елегантни млади мъже в безупречно вечерно облекло, които безделничеха на масите до развеселените си семейства. Децата в най-прекрасните си надиплени премени тичаха наоколо, смееха се и се глезеха сред множеството, а гъвкави млади момичета със силно гримирани лица и блеснали тъмни очи обикаляха пред кафенетата в очакване на клиент. Смесица от аромати: на цветя и цигарен дим, подправки и тежки парфюми, се носеше из въздуха, натежал от обещания и интрига.
Едуар хвана ръката й, усещайки гладката хладина на кожата й под пръстите си. Никога преди не съм се чувствал така, помисли си той, никога… тя е мечта, въображаем образ в алена коприна и високи токчета — влюбен съм в нея.
В сянката в края на площада те инстинктивно се извърнаха, прегърнаха се, притиснаха силно телата си и се зацелуваха, безкрайно, дълбоко, търсещо. Нямаше връщане назад.
Хванали треперещите си ръце, се запътиха през тъмната улица към хотела, заизкачваха се леко по извитото мраморно стълбище към салона с верандата. Ксара леко се облегна на него, докато той превърташе ключа в ключалката. Вратата се затвори зад тях и тя се озова в прегръдките му, разтворена сред целувките му… не искаше никога да спира да я целува… замайваше я като вино. Тя се притисна по-силно към него, а ръцете му се плъзнаха по голия й гръб. Искаше да усети всяка частица от него с тялото си, да бъде толкова близо до този мъж, че да съзре душата му през неговите прозрачни очи.
Прозорците на стаята бяха отворени за топлия нощен въздух и звукът от китарите в кафенетата слабо достигаше до тях в тъмнината. Голямото легло с високите испански табли сякаш бе донесено от някой усамотен манастир, издяланите херувимчета и крилатите ангели там стояха мълчаливи и загадъчни под защитната бяла мрежа срещу комари. Тя свали гардениите и внимателно ги постави на масата до леглото и разтърси глава, а косата й се разпиля като хлъзгава уханна черна коприна. Той се протегна да я докосне, мека и лъскава, искаше му се да зарови глава в ухаещия й безпорядък. Раменете й му се сториха крехки, когато плъзна алената рокля надолу и я остави да падне в краката й, заприличвайки на купчинка окапали шумолящи листенца на роза.
— Ти си красива, Ксара — прошепна той, взе я на ръце и я занесе в леглото. — Съвършена си.
Скупчените на леглото парижки рокли бяха пометени оттам нетърпеливо и тя се излегна под прозрачния балдахин, приличаща, помисли си той, на картина на Гойя.
Той легна до нея, разтреперан от желание. Кожата й бе сметанов сатен, силно опнат върху нежния й скелет. Потопиха се в погледите си, загубени в първичното страстно докосване, докато ръцете им изучаваха тялото на другия, устните обсипваха с целувки клепачите, устата и шията, извивките и нежните места, обещавайки си удоволствие, попивайки другия, копнеейки за още и още. Той коленичи над нея, строен и силен, отлагайки онзи последен момент, от който нямаше връщане назад.
— И ти си съвършен, Едуар, моят съвършено непознат — пошепна тя, протягайки ръка към него. Той я поглъщаше страстно, притискайки тялото й към себе си, изпращайки я към нови небеса на удоволствието, докато потта му се смесваше с нейната в горещата кубинска нощ, а китарите на площада в ритмична пулсация акомпанираха на жадните им сплетени тела, прикривайки техните страстни стенания, стонове и викове в мига на най-голямото удоволствие.
Още сплетени, той отметна копринената й коса от влажния й врат и го целуна, зарови лицето си в извивките на шията й, вдиша аромата й, зауспокоява още треперещото в ръцете му нейно тяло.