Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
— Виж ти! Значи станах изведнъж измет за теб? — изсъска тя, пое си дъх, плисна виното в лицето му, запокити чашата на пода и я разби на парчета. — Измет, значи? Добре знаеш, че бях девствена, когато ме облада и ме помоли да се омъжа за теб. Обещаваше ми света с всичките му богатства, ако ти дам единственото богатство, което притежавах. А после ти отплува надалеч и първата срещната глупава гъска, която срещна на пътя си, можа да те откъсне от мен. Ти ми отне невинността, ти наруши клетвата си, взе ми земята на непочтена цена. Поне това няма да ти позволя, трябва много повече да платиш!
Тя взе да хленчи, да се вайка и да умолява:
— Аз трябва да получа повече, Брандон. Трябва да си платя дълговете. Останала ми е само къщата, а нея не мога да продам. Не зная от какво ще живея. Откакто ти ме захвърли като овехтяла ръкавица, никой не иска да ми дава на кредит.
Брандон трябваше да се овладее, за да не я удари. Прокара ръка по лицето си.
— Девственост ли? Боже милостиви! Ти беше толкова девствена, колкото онази дърта крава там на ливадата. Или ме мислиш за толкова глупав? Да не си въобразяваш случайно, че съм бил сляп и тъп от много любов? Надяваше ли се, че ще повярвам на нескопосаното ти театро онази нощ? Отдавна ми беше известен списъкът на мъжете, чиито легла си обиколила, преди и след тъй нареченият свещен годеж… Той повиши глас: — Какви идиотски представи имаш, та се надяваш да ме привлечеш като обиждаш съпругата ми?
— Но ти ме обичаше! — изкрещя тя. — На всичкото отгоре и не спиш с нея. В целия град хората си шушнат за това. Всички го знаят. И защо тъкмо тя? Защо да не бъда аз? Мога да споделям леглото ти и да те накарам да забравиш за съществуванието й. Опитай. Вземи ме. Господи, та нали все някога си ме обичал?
— Обичал! — усмихна се той горчиво. — О не, аз само те търпях, но и това ти е било много. Беше ужасна грешка от моя страна. А после срещнах жена с хубаво тяло и хубава душа. Тогава разбрах какво всъщност съм желал. Ти си красива, вярно е, вярно е също, че си страстна. — Той се наведе и я погледна право в лицето. — Но любов и преданост, безукорна вярност и вродено достойнство, подобаващи на името и на дома ми, това е извън възможностите ти! — Той отново извиси глас: — Обичам Хедър с всяка фибра на тялото си, във всеки миг от живота си и ще съумея да я предпазя от всяка кал, от всички идиотски приказки. Няма да ти позволя да я смъкнеш до собственото си равнище и да опръскаш с кал нейната чистота. Надявам се, че ще ни се родят още много синове и дъщери. Тъй че престани най-сетне да ни черниш и хулиш!
Той отиде до масата, взе шапката и ръкавиците на Луиза и й ги хвърли в лицето.
— А сега ме освободи от присъствието си в моя дом. И те предупреждавам още веднъж: — Дано до мен повече не стигне нито една лъжа, за която да мога да допусна, че идва от теб! В противен случай ще си направя удоволствието да ти извия врата. А сега изчезвай, чудовище! Правиш невъзможна всяка нормална учтивост. Не желая повече да те виждам!
Луиза се беше разтреперила от необуздания му гняв и вече не знаеше какво да отвърне. Вдигна шапката и ръкавиците си от пода и прошумя, вирнала високо глава, с полите си през вратата. Изтича, пребледняла и прехапала устни, покрай Джеф, който слушаше от известно време, напрегнат, в антрето бурния изблик на брат си.
Луиза изтича като подгонена през поляната, запретна поли и се качи без чужда помощ в каретата си. Не забеляза Джордж, който се беше облегнал зад нея на една колона и плюеше отвисоко в прахта.
Когато каретата на Луиза потегли, Хедър пристъпи към вратата на кабинета и погледна през коридора към мъжа си, застанал с все още стиснати юмруци и разтреперан от гняв. Щом усети погледа й, изразът на лицето му тутакси се промени. Той се приближи към нея с разтворени обятия. Хедър изтича към него и той нежно я прегърна.
Хедър си избърса ръцете в престилката и се запъти от кухнята към господарската къща. Тъкмо беше взела при Кора урок по печене на хляб. Чу тропота на копита и се засмя весело, когато видя девера си, който скочи от седлото и изтича към нея.
Но изразът на лицето му я смрази. Гърлото й се сви от страх.
— Къде е Брандон — попита той кратко.
— Как къде е? Мислех, че сте и двамата из нивите.
Джеф посочи с пръст към конюшнята, където един от ратаите бършеше старателно Леополд. Жребецът беше в състояние не по-добро от това на Червена лисица на Джеф. Личеше, че и двете животни са били безмилостно пришпорвани.