Буря се надига

За разлика от Файле и останалите, Баин и Чиад не бяха смъкнали бялото само защото Шайдо бяха победени. Щяха да го носят година и един ден. Всъщност идването им тук тази нощ — жест на признателност към живота им отпреди пленничеството — поставяше на изпитание онова, което им позволяваше честта им. Но признаваха, че да си гай-шайн в лагера на Шайдо няма нищо общо с традицията.

Файле ги срещна с усмивка, но не ги засрами, като ги нарече по име или прибегне до езика на жестовете на Девите. Все пак не можа да се сдържи и ги попита добре ли са, докато взимаше малкия вързоп от Чиад.

Чиад — красива, със сиви очи и къса светлочервена коса, скрита под качулката на халата на гай-шайн — се намръщи на въпроса.

— Гаул претърси целия лагер да ме намери и, както ми съобщават, е надвил дванайсет алгай’д’сисвай с копието си. Май ще трябва все пак да му направя брачния венец, след като всичко това свърши.

Файле се усмихна.

Чиад отвърна на усмивката.

— Той не очакваше, че един от мъжете, които е убил, ще се окаже този, на когото Баин беше гай-шайн. Не мисля, че Гаул се радва на това, че му слугуваме и двете.

— Глупав мъж — каза Баин, по-високата. — Съвсем типично за него, да не гледа къде забива копието си. Не можа да убие когото трябва, без да избие още няколко покрай него. — Двете се изкискаха.

Файле се усмихна и кимна. Айилският хумор й беше непостижим.

— Много ви благодаря, че ми ги донесохте — каза тя и вдигна малкия вързоп.

— Няма нищо — отвърна Чиад. — Днес имаше много работна ръка, тъй че беше лесно. Алиандре Марита Кигарин вече те чака при дърветата. Ние трябва да се върнем в лагера.

— Да — добави Баин. — Гаул може да поиска пак да му изтрием гърба или да му донесем вода. Ядосва се, щом го попитаме, но гай-шайн печелят чест само със служба. Какво друго да правим?

Двете отново се разсмяха, а Файле поклати глава, щом затичаха обратно към лагера, с развети халати. Потръпна при мисълта какво ли ще е да облече тези дрехи отново, макар и само за да й напомнят за дните й в служба на Севанна.

Кокалестата Арела и изящната Ласайл тръгнаха с нея към двете върби. Девите стражи се задържаха назад, да пазят отдалече. Към тях се присъедини трета Дева, излязла от сенките — пратена сигурно от Баин и Чиад да пази Алиандре.

Тъмнокосата кралица стоеше под дърветата. Беше си върнала царствения облик, особено с разкошната червена рокля и златните верижки, стегнали косата й. Беше екстравагантна гледка, сякаш кралицата бе решила да заличи времето, което бе преживяла като слугиня. Облеклото й подсети Файле за простия халат, в който се беше загърнала. Но не можеше да направи нещо повече, за да не събуди Перин. Арела и Ласайл носеха везани бричове и ризи, обичайни за хората в Ча Файле.