След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
Софи изведнъж замръзна. Двама работници вдигаха едно тежко платно на единственото свободно място на отсрещната стена в далечния край на галерията. Беше неговият актов портрет, който бе нарисувала в Монмартр.
Жак видя накъде гледа тя и се усмихна.
— Неустоимият.
— Не! — извика Софи във върховен ужас.
— Скъпа?
Софи се втурна към платното, което бе пет на четири метра и сега висеше на стената, изпъквайки над всички останали платна. Едуард гледаше към нея и Жак, без да се усмихва. Едното му рамо бе облегнато на стената с лющеща се боя; зад него имаше прозорец, през който се виждаха едва загатнати вятърните мелници на Монмартр. По-близкият му крак бе свит в коляното, цялата тежест падаше на другия, така че позата бе възможно най-скромната, като се вземе предвид фактът, че беше гол. Не се виждаше никаква шокираща част от мъжката анатомия.
В долния десен ъгъл на платното се виждаше ясно краят на едно разхвърляно легло. Стаята бе обляна в слънчева светлина, но Софи бе използвала много сини тонове и бе оставила фона неясен и нефокусиран. За Едуард бе използвала силни, топли и трептящи багри, леглото бе покрито с яркочервено одеяло. Тъй като Едуард бе нарисуван с почти класическо внимание към детайлите, той доминираше в платното, изглеждаше по-голям от естествен ръст.
Очите му блестяха. Ясно беше за какво мисли. Софи бе забравила колко хубава е тази картина.
Жак се изправи до нея.
— Най-хубавата ти работа. Замайваща, силна. Това ще даде тласък на кариерата ти, Софи!
Софи се обърна към Жак.
— Не можем да я изложим.
— Трябва!
Сърцето на Софи заби силно и бързо.
— Жак, аз не бях взела позволението на господин Деланза да го нарисувам така… още повече, да излагам картината.
Очите на Жак се разшириха.
— Той не ти ли е позирал?
— Не. Позира ми за първото платно, което ти продаде отдавна, и за Делмонико.
— Да, спомням си, Джентълмен в Нюпорт Бийч. А госпожица Касат любезно ни предостави Делмонико за изложбата.
— Това е чудесно — каза Софи. — Но, Жак, наистина не можем да покажем този актов портрет.
— Софи, защо просто не попиташ годеника си дали има нещо против да изложим тази картина?
Софи не можеше да каже на Жак, че двамата с Едуард почти не си говорят… освен да разменят някоя дума за времето. Съзнаваше, че почти цял Ню Йорк знае, че тя живее в „Савой“, в апартамента на Едуард, с дете — клюките сигурно се разнасяха из целия град — и че сега са сгодени. Бенджамин бе дошъл да й поднесе поздравленията си. Тъй като Лиза все още я нямаше, той бе угрижен и тъжен. Сюзан също се бе опитала да се срещне със Софи, но Софи бе отказала да я приеме. Що се отнася до Софи, денят, в който майка й се бе опитала да я раздели от Едуина, бе денят, в който Сюзан бе престанала да й бъде майка.
— Не можеш ли да го питаш? — усмихна се Жак — Скъпа, това е толкова романтично, бохемката и господин Деланза, кралят на диамантите! Критиците вече се влюбиха във вашата история… ще се влюбят и в картината! Попитай господина дали възразява да покажем актовия му портрет. Как би могъл? Той ти е позирал и по-рано. Запознат е с бизнеса. И е умен. Ще разбере какъв удар може да бъде тази картина.
Софи не можеше да си представи да отиде при Едуард и да го пита дали има някакви възражения тя да покаже негов актов портрет — не и в тези обстоятелства. Фактически Софи не искаше Едуард да идва на изложбата й, а ако той узнаеше, че там ще има негов актов портрет, беше съвсем сигурна, че ще дойде. Тя не искаше той да види колко често се е обръщала към него за вдъхновение. Ако разбереше това, веднага щеше да разбере, че тя го обича.
— Не мога да го попитам — каза накрая Софи. — И моля те, не ме питай защо.
— Трябва да изложиш този актов портрет, Софи — започна да спори Жак. — Тази картина ще те направи известна! Актовите портрети са противоречиви обекти по принцип, но този! Това е наистина нещо интимно! Актов портрет на любимия човек, нарисуван от жена! Не може да бъде по-добре! Отчаяно се нуждаеш от реклама!
Софи знаеше, че не може да го изложи без позволението на Едуард, независимо колко добре щеше да се отрази на кариерата й.
— Не. Съжалявам. Моля те, Жак, кажи да го свалят.