Картел

Някои рейдъри — но нито един рейдър няма да признае, че принадлежи към това малцинство — предприемат атака единствено за да се окажат в позиция, която да им позволи да изтъргуват изгодно отстъплението си. Става дума за „greenmail“ — зелената поща или, иначе казано, шантажът чрез „гущерчета“.

В случая с ПОП срещу „Йелоухед и Стар“ трудно би могло да се намери по-добър стратег на отбраната от Адам Роарк. Той притежаваше всички необходими качества. И несъмнено точно заради него (а и защото дъщерите на Запъртъка Макнълти бяха сред главните акционери) Гантри бе спрял избора си на „Йелоухед“ като „мишена“ за Мравките. Но в същото време едва ли би могъл да се намери и по-страшен противник в ролята на рейдъра. Едуард Несим Шаде, младият финансист от ливански произход, правеше все повече изявления за печата. Това било първата му голяма операция в Съединените щати, страна на свободата и на свободната инициатива; той щял да докаже своите способности, своята амбициозност и финансовата си мощ. Общо взето, бяха го сметнали за кретен.

Франсис Х. Солър, чието име също фигурираше в 13-г, беше замесен от друго тесто. Когато се заговори за Сам Хюстън43 и форт Аламо, родът му вече живееше в Тексас от три поколения. Беше слаб, мрачен и мълчалив човек, който, за разлика от партньора си избягваше журналистите. Бе едва ли не болезнено дискретен и малцина знаеха, че преди осем години — тоест, преди да бъде обсебен от демона на финансите — е бил собственик на голям хотел-казино в Сан Хуан де Пуерто Рико. Надарен с неоспорими качества, той е безпощадна ефикасност и забележителен усет за манипулиране на предоставените му банкови кредити бе обявил и реализирал успешно пет поредни ПОП. Благодарение именно на такива кредити, на изключително ловкото използуване на „боклучавите“ и на собствените си фондове, които се оценяваха на триста милиона долара, при една от тези операции той бе съумял да вдигне мизата на два милиарда и половина. Така че четирите милиарда и двеста милиона на „Йелоухед и Стар“ не можеха да го уплашат.

Неутралните наблюдатели го окачествяваха като безмилостен и неуморим нападател. Според някои притежаваше дори самоубийствения темперамент на камикадзе. А и цялото му минало свидетелстваше за това, че никога не се отказва. На два пъти дори бе пожертвал над седемстотин милиона с единствената цел да излезе победител. Солър не беше обикновен рейдър.

Старите лели бяха категорични: Солър бе номер едно сред подставените лица, използувани от Мравките; онзи, когото изкарваха на предна линия само в специални случаи. Репутацията му на маниакалнодепресивна личност (създадена безспорно най-грижливо) предварително оправдаваше всички негови ексцентричности, включително и решимостта му да затъне до гуша в заеми, само и само за да победи.

По мнение на старите лели определянето на Шаде за негов съдружник се ръководеше от същите мотиви. В тандема нямаше нищо случайно — това бе много тънък тактически ход, разработен явно от Лодегър. Кой ли би се учудил наистина, ако един млад, неопитен и безумно претенциозен кретен упорства и в разрез с всяка логика хвърля парите си на вятъра? Нямаше да е нито за пръв, нито за последен път.