Синя луна
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Синя луна». Краткое содержание книги:
Ричард, бившият приятел на Анита е арестуван по обвинение в изнасилване в Майъртън, щата Тенеси. На карта са заложени не само неговата чест и професионална кариера, но и ревниво пазена тайна — след няколко дни ще настъпи пълнолуние и той ще се преобрази във върколак. Анита заминава при него с антураж от вампири, върколаци и леопардлаци, които да я охраняват с цената на живота си, по заповед на Жан-Клод, вампир-господар и настоящ любовник на Екзекуторката.
Скоро Анита открива, че освобождаването на бившия й приятел ще бъде далеч по-трудно, отколкото е допускала. Някой прави черни магии… Някой, който е продал душата си на Дявола…
— Видях какво си направила с шията му, ако това имаш предвид.
— Да, това имам предвид.
— Белегът, който си оставила на шията му, доказва на всички ни две неща. Че го смяташ за равен — доста смело от твоя страна — и че си недоволна от гостоприемството му до момента. Така ли е?
Замислих се за момент, после казах:
— Не признавам никой за по-висшестоящ от мен. Могат да ме пребият до смърт или да ме убият, но не ме превъзхождат. Да си по-силен не означава, че ме превъзхождаш, че си над мен.
— Някои биха оспорили думите ти, Анита, но не и аз.
— И да, не съм доволна от проявеното до момента гостоприемство. Унищожих повечето вампири на Колин заради вас. Върн беше щастлив до немай-къде, но въпреки това снощи не ми позволи да си взема пистолетите. Заради него лошите момчета едва не убиха Джамил, Джейсън и Зейн, а и мен самата, по дяволите.
— Върн се разкайва за това, в противен случай нямаше да ти се предложи.
— Добре, хубаво, но аз не исках да му оставям белег. Не исках. Разбираш ли, Мериан? Не го направих нарочно. Тази сутрин не можех да се контролирам, както снощи не можех да се контролирам заради мунина. Бях изкушена от миризмата на кръв и топла плът. Беше… зловещо.
Тя се изсмя.
— Зловещо? Това ли е най-уместната дума, която ти хрумва, Анита? Зловещо. Ти си екзекутор и притежаваш сила, която буди страх, обаче си толкова… млада.
Изгледах я:
— Тоест наивна.
— Не си наивна в общоприетия смисъл. Сигурна съм, че си виждала повече кръв и смърт от мен. Цялото това насилие проваля възможностите ти. Ти едновременно го привличаш и го упражняваш. Но у теб има нещо, което се е запазило чисто и някак детско. Независимо от опита, който ще натрупаш, у теб винаги ще има една Анита, която ще се чувства по-комфортно да казва „боже“ вместо „проклятие“.
Изпитах желание да се отдръпна или направо да побягна от втренчения й поглед.
— Губя контрол над живота си, Мериан, а контролът е много важен за мен.
— Бих казала, че контролът е едно от най-важните неща за теб.
Кимнах и косата ми се закачи за олющената боя на къщата. Отдръпнах се от дъсчената стена и застанах в прашния двор пред нея.
— Как да си върна контрола, Мериан? Изглежда, имаш отговор на всички въпроси.
Тя се засмя отново с жизнерадостно вулгарния си смях.
— Не на всички въпроси, но може би знам отговорите, които търсиш. Знам, че мунинът ще се върне за теб. Може да се случи, когато най-малко го очакваш или когато се нуждаеш най-силно от безценния си контрол. Може да те завладее и да предизвикаш смъртта на най-скъпите ти хора, както едва не стана снощи. Единствената причина Ричард да не бъде убит, докато се опитваше да се добере до теб, беше застъпничеството на Върн.
— На Рейна щеше да й хареса да завлече един от нас в гроба.
— Усетих удоволствието, което мунинът изпитва от разрушението. Ти си привлечена от насилието, но само когато то служи за постигането на някаква по-висша цел. То е инструмент, с който си служиш добре. Бившата ви лупа е била привлечена от насилието заради самото него, като средство за разрушение. Единствено това е искала, да разрушава. Какъв парадокс, че някой така отдаден на разрушението е бил лечител също като теб.
— Животът е пълен с парадокси — отговорих с неприкрит сарказъм.
— Разполагаш с възможността да превърнеш нейния мунин, нейната същност, в нещо положително. Можеш да помогнеш до известна степен на духа й, да подобриш кармата му.
Навъсих се. Тя вдигна ръце.
— Извинявай. Ще сведа философията до минимум. Вярвам, че мога да ти помогна да призовеш и подчиниш нейния мунин. Вярвам, че заедно ще можем да овладеем различните видове сила, които ти се предлагат в момента. Мога да те науча как да направляваш не само мунина, но и твоя вампир-господар и дори твоя Улфрик. Ти си ключът, който ги свързва, Анита. Техният мост. Чувствата им към теб са част от връзката, създадена между вас. Мога да те превърна в тяхна господарка.
Лицето й излъчваше пламенност, сила, на която кожата ми реагира. Тя вярваше в думите си. Колкото и да е странно, аз също повярвах.
— Искам да го контролирам, Мериан, и то напълно. Това е най-голямото ми желание в момента. Щом не мога да го спра, искам да се науча да го контролирам.
Тя се усмихна и очите й заблестяха.
— Добре, тогава да започнем с първия ни урок.
Изгледах я мрачно:
— Какъв урок?
— Влез в къщата, Анита. Ще получиш първия си урок само ако сърцето и умът ти са отворени за него — Мериан влезе в къщата, без да ме изчака.
Останах за миг под горещите лъчи на лятното слънце. Ако сърцето и умът ми са отворени. Какво е, по дяволите, това? Имаше само един начин да разбера. Отворих остъклената врата и влязох вътре. Чакаше ме първият ми урок.