Войната на Ъплифта
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Ъплифта». Краткое содержание книги:
Пратахулторн поклати глава.
— Очевиден капан, Онийгъл. Бъди по-сериозен.
— Аз съм сериозен, сър. Не съм по-голям специалист от Фибен по тези въпроси и определено знам по-малко от доктор Джоунз. И определено допускам, че може да е капан. Но поне на пръв поглед звучи като страхотна сделка за Земята! Сделка, която не мисля, че можем да подминем, без поне да докладваме на Съвета.
— Няма време — отвърна Пратахулторн и поклати глава. — Заповедите ми са да действам по своя собствена преценка и, ако е подходящо, преди да пристигнат галактическите сановници.
Робърт изпита нарастващо отчаяние.
— Тогава нека поне се посъветваме с Атаклена. Тя е дъщеря на дипломат. Може да е в състояние да види някакви тънкости, които ние не разбираме.
Намръщеното лице на Пратахулторн говореше много.
— Ако имаше време, разбира се, щях с радост да поискам становището на младата тимбримка. — Но беше очевидно, че дори само споменаването на тази идея беше понижило мнението му за младежа. Пратахулторн плесна по масата. — В момента мисля, че е най-добре да направим щабно заседание на офицерите и да обсъдим потенциалната тактика за унищожаването на хиперпространствения шунт. — Той се обърна и кимна на шимите. — Това е всичко засега, Фибен. Много ви благодаря за смелата и навременна акция. Същото се отнася и за вас, госпожице. — Майорът кимна на Силви. — С нетърпение очаквам писмените ви доклади.
Елзи и Бенджамин се изправиха. Като обикновени почетни офицери, те бяха изключени от вътрешния щаб на Пратахулторн. Фибен тръгна бавно към вратата. Силви го подкрепяше.
Робърт тихо и припряно заговори на майора:
— Сър, сигурен съм, че просто ви се е изплъзнало, но Фибен е равноправен офицер от колониалните отбранителни сили. Ако бъде изключен от заседанието, това може да не се отрази добре… в политическо отношение.
Пратахулторн премигна. Лицето му едва потрепна, но Робърт разбра, че за пореден път не е успял да спечели уважението на майора.
— Да, разбира се — базстрастно отвърна командирът. — Моля ви, кажете на лейтенант Болгър, че е добре дошъл на съвета, ако не е прекалено уморен.
После се обърна към инфокладенеца си и започна да отваря някакви файлове. Робърт усещаше погледа на Лидия върху себе си. „Сигурно е отчаяна от нетактичността ми“ — помисли си той, забърза към вратата и хвана ръката на Фибен точно преди шенът да излезе.
Приятелят му се ухили и тихо каза:
— Май отново е дошло времето на възрастните. — И намигна към Пратахулторн.
— Още по-лошо, приятелю. Току-що успях да ги накарам да те приемат за почетен възрастен.
Шенът се намръщи, пусна рамото на Силви и закуцука назад в стаята. Тя остана за миг да го наблюдава, после се обърна и последва Елзи по коридора.
Бенджамин обаче се забави за малко. Беше видял жеста на Робърт, който го молеше да остане. Капитанът пъхна малък диск в шепата му. Не посмя да каже на глас нищо, но с лявата си ръка направи прост знак.
„Леличка“ — казваше знакът.
Бенджамин бързо кимна и излезе.
Пратахулторн и Лидия вече се бяха задълбочили в тънкостите на бойното планиране и когато Робърт се върна до масата, майорът само го погледна и каза:
— Страхувам се, че просто няма да има време да използваме подсилените бактериологични ефекти, колкото и оригинална да е идеята ви…
Робърт сякаш не го чу. Седна и единственото, за което мислеше, беше, че току-що е извършил първото си престъпление. Като бе записал тайно срещата — включително продължителния доклад на Фибен, — той беше нарушил процедурата. Като бе дал диска на Бенджамин, беше престъпил протокола.
А като нареди на шима да отнесе записа на извънземен, беше извършил предателство.
71.
Макс
Едрият неошим със завързани ръце се потътри през огромната подземна зала — теглеха го със здрава верига.
През старите белези на лицето му минаваха пресни ивици розова тъкан. Раните зарастваха, но никога нямаше да се изличат.
— Айде, бунтовниче — каза един от пазачите и го побутна напред. — Птичката иска да ти зададе някои въпроси.
Макс не му обърна внимание. Заведоха го до един издигнат участък в центъра на огромната зала. Там чакаха няколко квакуанци.
Макс задържа очите си на равнището на очевидния лидер и съвсем леко се поклони — точно толкова, колкото да накара птицеподобния да му отвърне.
До квакуанеца стояха още трима колаборационисти. Двама бяха добре облечени шими, осигурили си солидни печалби от снабдяване със строителна екипировка и работници за губруанците — говореше се, че някои от сделките били за сметка на отсъстващите им делови партньори човеци. Други пък говореха за одобрение и пряко съучастие от хората, интернирани на Силмар и другите острови. Макс не знаеше на коя от версиите му се иска да вярва. Третият беше командир на условническата спомагателна част — високият високомерен шен Желязната хватка.