Черният орден

Бяха се върнали в стаята на първия етаж. Пазачът, ощипал Фиона по дупето, още лежеше в безсъзнание на пода и от ноздрите му се стичаше кръв.

Доктор Феърфилд им беше разказала набързо историята си: как й спретнали засада, насъскали срещу нея питомците си и я затворили тук. Вааленбергови научили по свои канали за евентуалната й връзка с британското разузнаване и замаскирали отвличането й като нещастен случай при нападение на лъв. Раните й още бяха подути и възпалени.

— Успях да ги убедя, че придружителят ми, надзирател в ловния резерват, е загинал. Само това можах да направя. Да се надяваме, че се е добрал някак до цивилизацията.

— Но какво всъщност крият Вааленбергови? — попита Грей. — Какво правят?

Жената поклати глава.

— Някаква зловеща версия на проекта „Манхатън“, но в генетичен план. Само това успях да разбера. Но ми се струва, че има и нещо друго. Някакъв страничен проект. Дори нападение може би. Чух един от пазачите да споменава за това. За някакъв серум. Серум 525, това ги чух да казват. Споменаха и Вашингтон в същия контекст.

Грей се намръщи.

— А за някакви срокове споменаха ли?

— Не точно. Но от доброто им настроение заключих, че каквото има да става, ще става скоро. Много скоро.

Грей се замисли. „Този серум… може би е биологично оръжие… патоген… вирус…“ Поклати глава. Трябваше му повече информация, при това бързо.

— Трябва да се промъкнем в тези подземни лаборатории — измърмори той. — Да разберем какво се готви.

— Точно там ме водеха, в подземието — подсети го доктор Феърфилд.

Той кимна, схванал намека.

— Ако се престоря на един от пазачите ви, може и да се вмъкнем долу.

— Ще трябва да побързаме — каза Марша. — Сигурно вече се чудят къде съм.

Грей се обърна към Фиона, готов за задължителния спор. Най-безопасно щеше да е, ако тя останеше скрита в стаята, далеч от чужди погледи. Трудно биха оправдали присъствието й до затворничка и нейния пазач. Така само щяха да събудят подозрение.

— Знам! Прислужница няма място там — каза Фиона и го изненада за пореден път. Срита пазача на пода. — Ще правя компания на тоя Казанова, докато се върнете.

Въпреки храбрите й думи в очите й се четеше страх.

— Няма да се бавим — обеща Грей.

— Имай късмет да е другояче.

След като уредиха този въпрос, Грей грабна пушката, махна на доктор Феърфилд към вратата и каза:

— Да тръгваме.

След малко вече водеше Марша с насочена към гърба й пушка към главния асансьор. Никой не ги спря. Имаше четящо устройство за карти, осигуряващо достъп до подземните нива. Грей плъзна през него втората карта на Ишке. Осветените в червено бутони за подземните нива примигнаха и светнаха в зелено.

— Някаква идея откъде да започнем? — попита Грей.

Марша протегна ръка.

— Колкото по-голямо е съкровището, толкова по-дълбоко го заравят. — И натисна бутона за най-долното ниво. Седмото. Асансьорът започна да се спуска.