Барчестърски кули

Днес от никого не се изисква толкова енергия, колкото от нашите декани. Нашите катедрали, тези наистина внушителни институции, са потънали в дълбок сън — не, те са едва ли не мъртви и готови за полагане в гроба! А какво колосално значение биха придобили те, ако изпълнеха своето предназначение да оглавят движението напред и да бъдат пример за всички наши енорийски свещеници!

Нашият епископ много държи за декан да бъда назначен именно аз, дори отива утре да обсъди този въпрос с архиепископа. Мисля, че бих могъл да разчитам и на подкрепата на един от най-влиятелните членове на правителството. Но признавам, че подкрепата на «Юпитер», при положение че бъда сметнат за достоен да я получа, е по-важна за мен от всяка друга както ако допринесе за моя успех, така и ако въпреки нея все пак загубя тази битка.

Всъщност вече настъпи времето, когато никое правителство не би дръзнало да запълва най-важните църковни постове, без да се вслуша в мнението на печата. Ерата на епископите от благороден произход и на деканите аристократи е безвъзвратно отминала и днес всеки свещеник, колкото и скромно да е потеклото му, може да се надява на успех, ако трудолюбието, талантът и репутацията му привлекат общественото мнение на негова страна.

В настоящия момент ние всички чувствуваме, че становището на «Юпитер» по тези въпроси има решаващо значение, дори нещо повече — че то обикновено се налага. И ние считаме — говоря от името на свещениците от моето поколение и с моето положение, — че така и трябва да бъде. Няма по-безпристрастен покровител от «Юпитер» и никой не познава по-добре от него нуждите на хората.