Родена магьосница

Четиридесет и пет мили! Колко дълго можеха да тичат, преди да капнат от умора?

Така или иначе, беше решен да убие Майстора на пътя. Трябваше да тръгне бързо и да ги изпревари.

— Скалбейрн — извика Габорн. — Изпрати десетина от най-бързите си конници към Фелдъншир. Щом халите искат водата, погрижи се да не я получат.

— Милорд?

— Отровете изворите — заповяда Габорн.

— Да ги отровят? — повдигна вежди Бинесман.

Габорн се намръщи. Беше Земния крал, а Земята бе съюзена с Водата. От поколения неговите предци бяха съюзници с Водата.

— Този избор не го взимам лесно — каза Габорн.

— Но какво да използваме? — попита Скалбейрн.

— Всичко, което ви падне подръка. Отидете при гилдията на дърворезбарите. Помолете майстора на гилдията Уалахс за помощ.

— Добре — отвърна Скалбейрн, привика няколко души и ги прати да препуснат в галоп към Фелдъншир. С тях тръгна и барон Уагит.

Но отравянето на водата нямаше да е достатъчно. Халите щяха да прегазят Фелдъншир.

Габорн усещаше заплахата за хилядите бежанци. Можеше да си представи как изглеждат сега речните брегове, с биваците на ранените и болните в тях.

Трябваше някак да спре ордата, да блокира пътя им… или най-малкото да ги забави достатъчно, за да се спасят хората му.

При скоростта, с която тичаше ордата, щяха да стигнат там след два часа. Дори най-бързите куриери трябваше да поемат по пътя на девет мили до Балитън, а после на югоизток. Техният път щеше да е шейсет мили. Дори на подсилени коне това щеше да им отнеме близо час.

А това щеше да остави на хората във Фелдъншир само един час, за да го опразнят.