Децата на Арбат
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на Арбат». Краткое содержание книги:
— Нищо твърдо не ви обещавам, но ще попитам една жена в нашия блок. Тя има свободна стая, може да ви я даде.
Той пак я погледна недоверчиво.
Но не, това момиче говореше сериозно.
— Би било чудесно — каза Костя, — би било просто великолепно. Тази жена има ли телефон?
— Първо аз трябва да говоря с нея.
Той се разсмя.
— Не ме разбрахте, не смятам да й се обаждам. Телефон ми трябва заради моята работа.
— Има телефон.
Не биваше да казва за стаята. Може нищо да не излезе.
— Ами как от рибар станахте електроспециалист?
— Какъв рибар… Живях край морето, затова казвам, че съм рибар.
— Аз пък никога не съм ходила на море — каза Варя. Той се изненада:
— Нито веднъж ли не сте виждали морето?
— Само на кино.
Сега той я гледаше в упор.
— А иска ли ви се?
— Има си хас!
Музиката замлъкна. Всички се върнаха на масата.
Костя се облегна назад, вдигна чашата си.
— Предлагам да пием за нашите нови познати: Варя и Зоя.
— Ура! — насмешливо подвикна Воля малкия.
Наздравиците наистина някак не подхождаха нито на тази компания, нито на момента, вече бяха пили и яли, на масата царуваше безредие, идваха някакви хора, сядаха, разговаряха.
До Костя застана младеж с очила, с професорска физиономия. Стиснал в ръка банкнота, по цвета и Варя разбра, че е десетачка, той попита:
— Четно, нечетно?
— Не играя — отговори Костя.
После реши друго.
— Чакай!… Варя, намислете си някакво желание. Намислихте ли?
— Намислих — каза Варя, без да е намислила нищо.
— Сега кажете: четно или нечетно?
— Четно.
— Четно ли? — поиска да повторят младежът.
— Четно — потвърди Костя.
Младежът сложи десетачката на масата. Какво видяха двамата с Костя върху нея? Костя се позасмя, прибра банкнотата и каза на Варя:
— Аз спечелих пари, а вие желание. Какво си намислихте? Тя каза първото, което й хрумна:
— Да ме вземат на работа.
— Не може да сте си намислили това, естествено ще ви вземат. Той беше разочарован.
— Каква е тази игра? — попита Варя.
Костя оглади с ръце десетачката, показа й номера: 341672.
— Тук има шест цифри, вие избрахте четните: четири, шест, две, събрани правят дванайсет. А на него останаха нечетните: три, едно, седем, общо единайсет. Вашите правят повече, печелите десетачката. Ако неговите правеха повече, ние щяхме да му дадем една десетачка, разбрахте ли?
Варя се разсмя.
— Не е висша математика.
— И най-хубавото в нея е, че разтваряш юмрук и веднага виждаш дали си спечелил, или си загубил — каза той с детинска радост.
— А как се казва тази сложна игра?
— Комар. Не „шмендьофер“, а просто комар.
— Комар по савойски — каза Варя.
Костя се разсмя.
— Чухте ли бе? Чу ли, Льова? Комар по савойски!
— „Савой“ ли имахте предвид или Савоя? — С усмивката си Ика искаше да подчертае, че никой освен тях двамата не разбира разликата между ресторант „Савой“ и Савоя, най-малко пък Костя.
— Имах предвид ресторант „Савой“ — раздразнено отговори Варя, недоволна, че Ика се подиграва на Костя.
— Ами разбира се, че ресторант „Савой“ — подзе Костя.
Съобразителен беше, долови разликата, макар да нямаше представа какво е това Савоя. Седеше на крайчеца на своя стол и беше метнал ръка върху облегалката на Вариния, но не я докосваше.
Завоюва я с примитивни средства, дързък е, настойчив, но не умее да запазва самообладание — Варя разбираше всичките му ходове. Но не и се искаше да го обижда, в края на краищата, както и другите тук, тя се наслаждава на живота за негова сметка. Пък и с нещо й харесваше, беше не само ларж, но и добър, искрен.
Отново засвири оркестърът, всички отново отидоха да танцуват и Костя пак възпря Варя.
— Наистина ли никога не сте ходили на море?
— Нали вече ви казах — не съм.
Загледан право в очите й, той бавно изрече:
— С влак до Севастопол, с автобус до южния бряг на Ялта. Заминаваме утре, докато имаме пари — той кимна към чантичката, — влакът тръгва следобед, вземи си най-необходимото, бански, рокля с презрамки, впрочем всичко може да се купи и там.
Варя го гледаше изумено. Как бе посмял да й предложи такова нещо?! Нима му е дала повод? Как?
— Нямате с кого да прекарате поредния си отпуск ли? — попита тя, като вложи в тези думи цялото презрение и всичката ирония, на която бе способна.
Той гордо вирна глава и ясно произнесе:
— Аз никога нямам пореден отпуск, аз сам си давам отпуски, от никого не завися.
Сега тя разбра какво я бе привлякло в този човек: той е независим и й предлага да сподели неговата независимост. Разбираше за какво ще я задължи евентуалното съгласие. Но от това тя не се страхуваше, това трябваше да стане рано или късно. Плашеше я друго. Той е комарджия, спечелил е пари, сега иска да ги пръсне с новичко момиче.