Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Убиецът сложи ръце на двата си дълги ножа, просто за всеки случай. Ако Бързия Бен беше взет, онова, което го контролираше, като нищо можеше да извести пристигането си, нападайки всеки, който се окажеше наблизо. Калам затаи дъх.
Магьосникът отвори очи, съзнанието му се върна и погледът му закръжи из тъмната стая. Видя Калам и се усмихна.
Убиецът въздъхна облекчено.
— Стана ли? Успя ли?
— Да, и в едното, и в другото. Трудно е да се повярва, нали?
Калам усети, че се хили неудържимо. Пристъпи и помогна на Бързия Бен да стане. Магьосникът се облегна на него, също ухилен.
— Той разбра кой съм, точно когато напуснах. — Усмивката на Бързия Бен се разшири още повече. — Да можеше да чуеш писъка му.
— Какво, изненадан ли си? Колко Върховни жреци си палят халатите?
— Недостатъчно, мен ако питаш. Без всички тия храмове и жреци проклетата намеса на боговете нямаше да засяга селението на смъртните. Виж, това щеше да бъде истински рай, а, приятелю?
— Може би — отвърна му глас откъм вратата. Двамата се обърнаха и видяха Сори — стоеше на прага, загърнала тънкото си телце в късото си наметало. Беше прогизнала от дъжда и едва сега Калам забеляза водата, капеща от тавана. Убиецът се дръпна от Бързия Бен, за да освободи ръцете си.
— Какво търсиш тук? — попита той строго.
— За рай ли мечтаеш, магьоснико? Жалко, че не можах да чуя целия разговор.
— Как ни намери? — попита Бързия Бен.
Сори пристъпи вътре и смъкна качулката.
— Намерих един убиец. Веднага го разпознах. Той е в един хан, наречен „Феникс“, в квартала Дару. Интересува ли ви? — попита тя и изгледа двамата с мътни очи.
— Искам отговор — промълви Калам.
Бързия Бен се отдръпна към задната стена, за да направи място на убиеца и да подготви заклинанията си, ако потрябва — макар че точно в този момент не беше в достатъчно добра форма, за да привлече Лабиринта си. Нито пък, забеляза той, Калам търсеше на всяка цена кавга, не че щеше да позволи това да го спре. Точно в момента той беше в най-опасното си настроение — тонът му говореше достатъчно красноречиво.
Мъртвите очи на Сори се спряха върху Калам.
— Сержантът ме изпрати…
— Лъжа — тихо я прекъсна Калам. — Уискиджак не знае къде сме.
— Е добре. Усетих силата ти, магьоснико. Подписът беше достатъчно ясен.
Бързия Бен се стъписа.
— Но аз вдигнах щит около това място.
— Аз също бях изненадана, магьоснико. Обикновено не мога да те намеря. Изглежда, са се появили пукнатини.
Бързия Бен се замисли. „Пукнатини“, реши той, не беше подходящата дума — но Сори не знаеше това. Беше усетила местоположението му, защото беше точно това, което двамата подозираха — пионка на Въжето. Селението на сянката се беше свързало, макар и за малко, макар и едва доловимо, с неговата плът и кръв. Но никой друг освен слуга на Сянката не притежаваше необходимата чувствителност, за да улови тази връзка. Магьосникът пристъпи, застана до Калам и сложи ръка на рамото на едрия мъж.
Калам го погледна стъписано.
— Тя е права. Появили са се пукнатини, Калам. Тя очевидно има вроден талант по отношение на магията. Хайде, приятелю, момичето е намерило това, което търсехме. Да тръгваме.
Сори придърпа качулката над главата си.
— Няма да ви придружавам. Ще го познаете, щом го видите. Подозирам, че задачата му е да направи професията си очевидна. Може би Гилдията ви очаква. Все едно, потърсете хана „Феникс“.
— А ти какво си намислила, в името на Гуглата? — попита мрачно Калам.
— Имам да изпълня една задача за сержанта. — Тя се обърна и излезе от съборетината.
Калам отпусна рамене и въздъхна дълбоко.
— Тя е точно това, което мислехме — каза тихо Бързия Бен. — Дотук добре.
— С други думи — изръмжа убиецът, — ако я бях нападнал, щях да загина на място, така ли?
— Точно така. Ще я премахнем, когато му дойде времето. Но засега ни трябва…
Калам кимна.
— Ханът „Феникс“?
— Адски си прав. И когато отидем там, първото, което ще направя, е да си купя пиячка.
— Съгласен.
Когато плещестият мъж влезе в кръчмата, Ралик вдигна глава. Черната му кожа издаваше, че е южняк, което само по себе си не беше необичайно. Това, което привлече вниманието на Ралик обаче, бяха двата дълги ножа с рогови дръжки и сребърни предпазители, затъкнати зад тесния колан на мъжа. Тези оръжия бяха всичко друго, но не и южняшки, а и на предпазителите си личаха отпечатани кръстосаните черти, познати на всички в занаята като знака на професионалния убиец.
Мъжът закрачи с небрежна походка през салона все едно, че беше негов, и никой от клиентите, с които отъркваше рамене, не изглеждаше склонен да спори по този въпрос. Спря се при тезгяха и си поръча бира.