Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
— Загрижеността ти е трогателна — каза Мискара с преливащ от сарказъм глас. — Но ние сме вагаарите. Каквото си поискаме, си го вземаме.
Последва кратък сигнал и връзката прекъсна.
— М-да — промърмори на себе си Кардас. — Чувал съм.
— Ето точно там — каза Миттраунуруодо и посочи през илюминаторите на „Брулещ ястреб“. — Виждате ли ги, командире?
— Не е лесно да ги пропуснеш — с усилие каза Дориана. Гърлото му внезапно се бе свило при вида на стотиците чужди кораби, които внезапно се бяха появили от нищото в гравитационния капан на Миттраунуруодо. — Кои пък са тези сега?
— Номадска раса нашественици и палачи. Наричат се вагаари — отговори Миттраунуруодо.
— А какво правят тук? — настоя Кав с разтреперан глас. — Как са ни открили?
— Струва ми се, че за това трябва да благодарим на Кардас — каза Миттраунуруодо със спокоен глас. — По някаква случайност тази система тук се намира на правия вектор между последната ни известна позиция на вагаарите и моята база на Крустай.
Дориана го изгледа озадачено:
— Искате да кажете, че Кардас ви е предал?!
— Кардас си има свои лични притеснения и приоритети — повдигна вежди Миттраунуруодо към Дориана. — Както и всички ние.
На тези думи не можеше да се даде истински отговор — или поне не такъв, който Дориана би бил склонен да изрече. Вместо това той запита:
— А ние какво ще предприемем по този повод?
— Нека засега да почакаме и да видим какви са намеренията им — каза Миттраунуруодо и отново се обърна, за да разгледа небосклона през илюминаторните прозорци. — Може би ще се окажат услужливо настроени.
Дориана се озадачи:
— В какъв смисъл?
Миттраунуруодо се усмихна леко:
— Търпение, командире. Нека почакаме и ще видим.
— Появиха се съвсем неочаквано — долетя гласът на Кбаот от предавателя на Лорана. Звучеше спокоен, но все пак в него долавяше някаква острота, каквато не бе чувала досега. — Някакна маневра на чисите, предполагам.
— Какво правят? — поинтересува се Лорана, поддържайки гласа си тих, докато наглеждаше към върволицата мъже, жени и деца, промъкващи се покрай складовите сандъци към джедайския тренировъчен център. Нямаше смисъл да разтревожва тези хора повече, отколкото вече им бе дошло на главата.
— Засега просто изчакват нещо — й отговори Кбаот. — Капитан Пакмиллу ме уведоми, че конструкцията на корабите им се различава осезаемо от конструкцията на чиските съдове. Но това, разбира се, може и да не означава нищо.
— Попитахте ли командир Миттраунуруодо за тях? — продължи Лорана. Улиър, който досега вървеше в края на редицата затворници, започна постепенно да се приближава към нея. — Може би нямат нищо общо с неговата флота.
Кбаот изсумтя.
— При необятността на цялото пространство, където биха могли да се появят? Моля ти се!
— Какво става? — тихо се поинтересува Улиър.
Лорана се поколеба. Но целият „Изходящ полет“ беше заедно в тази ситуация.
— Появила се е неидентифицирана флота — му обясни тя. — Над двеста кораба, най-малко стотина от които бойни.
— С кого разговаряш? — обади се гласът на Кбаот от предавателя.
— В момента се опитваме да установим дали са чиски кораби или съюзници на чисите, или пък някаква трета страна — продължи Лорана, пренебрегвайки въпроса на джедая.
— Как изглеждат емисиите на реакторите им? — попита Улиър. — Спектърът сходен ли е с емисиите на Миттра-някой-си-там, или се различава по нещо?
— Кой е това? — настоя Кбаот, — джедай Джинзлър?!
— Реакторен механик Час Улиър смята, че можем да научим нещо за идентичността им или за евентуалната им договореност чрез спектрален анализ на реакторните им емисии — обясни Лорана.
— И какво, ако мога да запитам, прави реакторен механик Улиър извън карцера, както наредих за него и неговите съучастници в конспирацията? — язвително попита Кбаот.
— В момента отиваме нататък — каза Лорана, усещайки как решителността й бързо се стопява под тежестта и натиска на темперамента му. — Мислех си, че след като той е специалист в тези неща…
— Специалисти си имаме и тук — сряза я Кбаот. — Лоялни специалисти. Ти побързай да поставиш Улиър там, където не може повече да навреди на никого. А чуждата флота я остави на…
Думите му бяха прекъснати от трансмисия на предавателя, при която някакъв непознат мелодичен глас — или може би два гласа едновременно — започнаха да говорят нещо.
— Какво е това? — попита Лорана.
— Изглежда, ни поздравяват — каза Кбаот.
След това напевните гласове постепенно се засилиха. Явно Кбаот се приближаваше към говорителя.