През страната на скипетарите

— Значи си учил в по-горно училище?

— Не. Аз съм вторият син на баща си. По-големият ми брат Нико[105] ще получи къщата, затова винаги съм имал желанието сам да си построя моя собствена. Тогава сам се научих да чета и пиша и отидох да се уча при един майстор строител в Юскюб. Баща ми Джордже[106] е чобан[107], на около осем часа оттук.

— Къде?

— Там няма село, нито дори махала. Има само две къщи, намиращи се на брода на река Треска, и понеже съседът ни е взел под аренда един конак, това място се нарича Треска конак.

— О, това е добре. Отлично! — извиках аз.

— Защо?

— Защото търся тъкмо този Треска конак.

— Ще ходиш ли там? При баща ми или при конакчията Джемал?

— Както изглежда, ще ида при Джемал.

— Както изглежда ли? Значи ти самият още не си сигурен? — попита той учудено.

— Не съм. Мъжът, който беше в лодката с жена ти, отива там, а аз трябва да го последвам. Там той ще търси хората, с които трябва да разменя няколко думи.

— Звучи така, сякаш си враждебно настроен към тях, ефенди.

— Отгатна. Днес натам са се отправили петима мъже, които възнамеряват да извършат лошо деяние, а ние искаме да го предотвратим. Минали са през реката със сала.

— Ах! С тях е бил и някой си Манах ал Барша, някогашен събирач на данъци в Юскюб, нали?

— Да.

— Видях ги. Бях на брега, когато те дойдоха. Караха се със салджията, с когото вместо с пари се разплатиха с камшика. Като минаваше край мен, Манах заплаши и мен.

— Защо?

— Понеже ме мрази. Той събираше данъците от християнското население и винаги ми искаше десет-дванайсет пъти повече, а аз не исках да му ги давам. И другите постъпваха така, а накрая всички заедно се оплакахме от него. Беше измамил християните с големи суми.

— Какво наказание получи?

— Никакво, ефенди. Манах ал Барша избяга и казват, че бил взел цялото съдържание на данъчната каса. Сега не може да се покаже повече в Юскюб. Значи този човек търсиш? Той винаги е бил в приятелски отношения с нашия конакчия и вероятно и сега е отседнал при него.

— Можеш ли да ми опишеш пътя към Треска конак?

— Човек трябва добре да познава местността, за да иде по най-прекия път дотам. Описанието може да те обърка. Но ако искаш, мога да ти дам един благонадежден човек, който познава местността така добре, както и аз. За него ще бъде голяма чест да те заведе при баща ми, а понеже ще му разкаже за добрата ти постъпка, бъди сигурен в сърдечното му гостоприемство.

С радост приех това предложение и попитах:

— Далеч ли е къщата на баща ти от конака?

— Няма и две минути път.

— Значи обитателите на конака ще ни видят, като пристигнем?

— Ако не искаш да те забележат, моят шурей Исрад ще ви води така, че да не ви съзрат. Впрочем, като пристигнете, ще е вече тъмна нощ. В момента шуреят ми е зает на строежа. Като се върне, ще му поставя тази задача. Сега обаче ви моля да бъдете мои гости. Обяд е и трябва да се нахраните. Мога да ви предложа нещо, което в страната на мохамеданите рядко бихте могли да получите.