Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Аз съм готова. А вие не трябва да ме изоставяте — увери ги тя.
— Някакви други проблеми? — попита Шосвиц.
Болд за малко да се обади, но като срещна погледа на Дафи, реши да премълчи.
Следственият отдел отъждестви отпечатъците от палци, с което потвърди обстоятелствените улики за връзката му с Норвак и Фюлър.
Дафи затвори вратата на офиса и заключи. Лу Болд си спомни за последния път, когато тя направи това. Струваше му се, че е било много, много отдавна. Тя се обърна и го помоли да й разкопчае блузата.
— Някоя от жените от „Специални нападения“ трябваше да се заеме с това, а не ти — каза той разтревожено, оставайки предавателя и оправяйки копчетата на гърба й.
— Безсмислица. Ти би се справил чудесно — каза тя, издърпа блузата и се обърна с лице към него. Гърдите й, пристегнати във фин, чист сутиен, тъмните им зърна едва видими сред дантелени цветя. — Завържи ме — добави тя.
— Дафи! — започна той с драматичен глас, който тя веднага разбра.
— Недей! Моля те, недей! Зная много добре какво ще последва, Лу. Боже мой, нали зная какво е следващото. Онова беше просто един от „тези моменти“. Един от „тези чудесни моменти“. Аз зная всичко за „чудесните моменти“. Повярвай ми. Разбрах това нещо вече. Да спрем до тук.
— Беше чудесно, Дафи. Искам да кажа истински чудесно. Но…
— Лу! Достатъчно! Онова беше просто една нощ. Един момент. Беше едно добро прекарване. Аз напълнявам. Ще се оправя. Женени мъже. Господи!
Той я погледна, залепвайки къса жица на тялото й. Прекара я по гръдния кош, после от лъжичката под сутиена между гърдите, след което микрофонът трябваше да се закачи на сутиена, като се повдигне едната гърда. Болд чувстваше явно неудобство да направи това. Тя му помогна да се справи, като сама прикачи микрофона. Той я остави, застанал зад нея.
— Ти си женен мъж… такъв, какъвто е винаги един женен мъж. Вчера, днес и завинаги. Много добре зная това, повярвай ми. Нали хората са моят бизнес. Аз съм „за“, правилно? Слушай, беше ми приятно. Истински приятно. Чудесно, наистина. Надявам се, при теб също всичко беше наред.
Той я погледна, искаше му се да я притисне до себе си, но се въздържа. Чувстваше, че тя не би се възпротивила. Тя завърши прикачването на миниатюрния микрофон към сутиена, след което той продължи жицата покрай горния шев на полата й и залепи малък предавател на кръста й. Докато стоеше с гръб към него тя продължи:
— Наблюдавах те дълго време и използвах моя шанс. Познавам те достатъчно добре, за да зная, че това беше моят пръв и последен шанс. Аз познавам хората, нали? Убеден си, че е така. И знаеш ли още нещо? Не съжалявам и не съм съжалявала нито за секунда, че стана така.
Той й подаде блузата изотзад, тя мушна ръцете си и я изпъна по тялото си, а той започна да закопчава копчетата на гърба й.
— Чуй ме, Лу, това, което се опитвам да ти кажа, е, че ако продължава да не ти върви с Елизабет — което аз не ти желая, знай, че те очакват с отворени обятия.
Без да е довършил закопчаването, той я обгърна с ръцете си и я притисна силно към себе си. Тя се извъртя с лице към него и го прегърна, притискайки се страстно към неговото тяло, обсипвайки с целувки шията му, очите, бузите и челото.
— Тя е щастлива жена! — каза тя. Отдръпна се изведнъж от него, сякаш бе друга жена. — Готови ли сме? Готови ли сме да вървим, Лу? Аз съм напълно готова, нали? Уверена съм в това.
Той я погледна в очите.
— Трябва да дозакопчая блузата ти.
— О, да! — засмя се тя. — Направи го! — каза и се завъртя с гръб към него. — Моля те, довърши го.
58
Като излязоха от офиса на Дафи, Болд я хвана за лакътя. Изкачиха само две стъпала и се намериха лице срещу лице с Елизабет. Тя носеше черна рокля, черни чорапи, бели перлени обици и огърлица. Изглеждаше уморена и тъжна. Лицето й беше безизразно.
Лу Болд не видя физиономията на Дафи — тя се опита да скрие истинското си лице, но можа да забележи моментното трепкане в очите на жена си и почувства, че нещо премина между двете жени.
— Можем ли да поговорим? — каза Елизабет.
Дафи мина бързо покрай съпругата на Болд с безупречна поза и фино отработена походка. Болд се спря с лице към Елизабет после вдигна ръката си и показа с пръст часовника. Зави зад ъгъла и влезе в офиса на Крамер, който в този момент бе на телефона. Крамер изведнъж се изчерви и затръшна бързо слушалката.