Разплата
- Автор: Шелби Филип
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
— Трябва да ми съобщите името му.
Саймън Естърхаус я изгледа недоумяващо.
— Говоря за убиеца, нает от вас. Длъжен сте да ми го кажете.
— Да, длъжен съм да го предам.
Тя го изгледа учудено, когато той отново протърка челюст, но този път по-силно, след което изскърца със зъби.
— Ще се погрижа да ви задържат — продължи Рейчъл. — А сега искам да ми предадете тези страници. И без излишни движения.
Естърхаус се подчини. Рейчъл взе листата от ръката му и ги напъха в джоба си.
— Ще ви кажа кой е Инженера — бавно продума Естърхаус. — Макар че никой няма да ви разреши да го пипнете дори и с пръст, такъв играч е.
Рейчъл огледа парка, за да намери свободна от минувачи алея, по която да напуснат зоната.
— Наблизо ли е? — попита тя.
— Не му съобщих, че имам намерение да се срещна с вас.
— А защо ми казахте, че няма да можем да го арестуваме?
— Той не е от онези, над които се простира властта ви. Но ще го осъзнаете, едва когато ви разкрия кой е той.
За Рейчъл тази тирада звучеше безсмислено. Ако разполагаше с време и с помощници, би могла на всекиго да нахлузи белезниците. А сега разполагаше и с двете.
„Може би е глупаво… но защо да не опитам?“
— Зная за „Уандърленд Тойс“ — изрече тя.
Очите на Естърхаус се разшириха от изненада. Рейчъл осъзна, че държи в ръцете си силен коз. Това беше важна следа и Люсил трябваше да задейства своите хора веднага след като Рейчъл й телефонира.
— Как успяхте да го разкриете?
Но думите се изтръгнаха от гърлото му по-скоро като стон. Лицето му се сгърчи, той простена още веднъж. Ръцете му стиснаха устата и коленете му се подгънаха. Съдията се свлече на тревата и започна да се гърчи като епилептик. Рейчъл изкрещя, когато тялото му се сви в страхотен спазъм. Тя приклекна до него, стисна го за брадичката с едната си ръка, а с другата се опита да отскубне пръстите му от лицето. Но главата му продължаваше трескаво да се мята и да се удря в земята.
Викът й привлече вниманието на всички наоколо. Тя чу как хората се развикаха, после някой побягна.
— Обадете се на 911, веднага! — изкрещя тя през рамо.
Внезапно Естърхаус отпусна ръце. Рейчъл бръкна в джоба си за клетъчния телефон и го подхвърли на един от учениците, които бяха прекратили играта си, и ги наблюдаваха.
Тя погледна съдията. Очите му бясно се въртяха в орбитите, а челюстите му потракваха, като че ли се мъчеше да сдъвче нещо живо, мърдащо в устата му. Рейчъл разкъса ризата му и залепи ухо към гърдите. Сърцето му биеше до пръсване.
— Памела…
Произнесе името с ужасяващо прохъркване, след което шумно всмукна въздух и се задави.
Рейчъл с ужас видя как от устните му потече мътна бяла пяна.
— Името! Кажи ми името му!
Естърхаус се вторачи в нея като обезумял. Опита се да проговори, но успя да повтори само името на жена си. Нов спазъм разтърси гърдите му и той отметна глава.
— Памела го знае…
— Не! Няма да ти позволя да умреш сега! — шепнеше Рейчъл като побесняла. — Не сега!
Тя започна да масажира сърцето му, притискайки едната си китка върху другата. Натискаше силно, веднага отпускаше, после пак натискаше. Искаше й се да може да му влее поне част от желанието си за живот, но нищо не постигна. Зад гърба й тълпата беше притихнала, само някой сподавено прошепна:
— Опитай уста в уста…
Рейчъл посегна да му отвори устата. Но оттам забълва бяла пяна, примесена с кръв. Тя не можеше, никой не можеше да я застави да притисне устни към тази розовееща уста.
Бавно се отдръпна. Остана така за момент, на колене, със сведена глава. После някой й подаде одеяло и тя покри трупа на съдията.
Рейчъл се изправи и огледа тълпата. Зърна момчето, на което беше дала клетъчния си телефон. Той тръгна към нея веднага щом погледите им се срещнаха.
— Обадих се. Линейката скоро ще пристигне.
Рейчъл му показа служебната си карта и взе телефона.
— Ще помолиш ли тези хора да се отдръпнат? Но да останат наблизо до идването на санитарите.
— Да, ще им кажа.
И той се зае заедно със съучениците си да изтласкат тълпата назад. Рейчъл се облегна на ствола на дъба и се отпусна. Все още трепереше. Тя остана така, за да изчака хората да се отдръпнат и да образуват плътен кордон около мястото, където лежеше Естърхаус, след което бавно се отдалечи към изхода на парка.