Синът на Нептун
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Героите на Олимп #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Синът на Нептун». Краткое содержание книги:
— Терминус! — извика той.
Най-близката статуя на бога бе на около двайсетина метра. Каменните й очи се отвориха, когато видя как Пърси тича към нея.
— Неприемливо, напълно неприемливо! — извика божеството — сградите горят, а навън има нашественици! Изгони ги, Пърси Джаксън!
— Опитвам се — каза той, — но има един гигант, Полибот.
— Знам. Един момент! — внезапно Терминус затвори очи, сякаш се концентрираше. Един зелен снаряд мина над него и внезапно изчезна.
— Не мога да спра всички бомби — оплака се Терминус. — Защо не атакуват по-бавно като цивилизовани хора? Аз все пак съм само един бог.
— Помогни ми да убия гиганта — каза Пърси — и всичко това ще свърши. Заедно герой и бог могат да убият гигант.
— Аз пазя границите — тросна се Терминус, — не се занимавам с гиганти. Не ми плащат достатъчно за това.
— Хайде бе, Терминус! — Пърси пристъпи към него и богът се разкрещя.
— Спри на място, млади човече! Не може да се внасят оръжия зад померия!
— Атакуват ни! — възрази Пърси.
— Пет пари не давам. Правилата са си правила. Когато правилата не се спазват, ставам много, ама много ядосан.
— На това разчитам — усмихна се Пърси и побягна обратно към гиганта. — Хей, грознико!
— Гррррр! — Полибот изскочи от руините на акведукта. От него все още капеше вода, а в краката му се бе образувало димящо тресавище. — Ще умреш… бавно — обеща гигантът и надигна тризъбеца си, който вече бе покрит със зеленикава отрова.
Около тях битката бе приключила. Последните чудовища се разпаднаха, а приятелите на Пърси се събраха, оформяйки кръг около опонента му.
— Ще те пленя, Пърси Джаксън — изсъска Полибот, — ще те изтезавам в дълбините на морето. Всеки ден водата ще те лекува и всеки ден смъртта ти ще приближава.
— Звучи много яко — отговори Пърси, — но предпочитам просто да те убия.
Полибот изрева гневно и поклати глава. Нови базилиски полетяха от косата му.
— Назад! — извика предупредително Франк.
Легионерите изпаднаха в паника. Хейзъл насочи Арион така, че успя да застане между лагерниците и изчадията. Франк смени формата си — превърна се в нещо малко и космато. Невестулка?! Пърси помисли, че приятелят му е полудял от тревога, но когато той нападна базилиските, те изпаднаха в паника и заотстъпваха безредно. Момчето ги подгони.
Полибот вдигна тризъбеца си и се затича към Пърси. Когато гигантът стигна померия, Пърси отскочи настрана като матадор и гигантът навлезе в границите на града.
— ТОВА Е! — разкрещя се отново Терминус. — ТОВА МИНА ВСЯКАКВИ ГРАНИЦИ!
Полибот се намръщи, очевидно объркан от това, че го ругае някаква статуя.
— Какво си ти, бе? — изръмжа той. — Я да млъкваш. — Гигантът събори статуята и тръгна към Пърси.
— СЕГА ВЕЧЕ СЪМ МНОГО ЯДОСАН! — изврещя Терминус, все едно го колят. — Започвам да те душа! Чувстваш ли това, гадино?! Това са ръцете ми около дебелия ти врат! Идвай тук, за да ти ударя една главичка…
— ОМРЪЗНА МИ ОТ КРЯСЪЦИТЕ ТИ! — Гигантът стъпи върху статуята и я счупи на три части: пиедестал, тяло и глава.
— КАК МОЖА?! — кресна главата на Терминус. — Пърси Джаксън, имаме сделка! Нека убием този гамен!
Гигантът се разсмя така гръмко, че не усети атаката на Пърси, докато не стана прекалено късно. Момчето скочи, стъпи на коляното му и заби Въртоп в една цепнатина на нагръдника на гиганта. Божественият бронз потъна до дръжката в гърдите му. Полибот се олюля назад, спъна се в пиедестала на Терминус и падна на земята.
Докато той се опитваше да се изправи и се мъчеше да извади меча от гърдите си, Пърси вдигна главата на статуята.
— Не можеш да спечелиш! — изпъшка гигантът. — Не можеш да ме победиш сам!
— Само дето не съм сам! — Пърси вдигна каменната глава пред лицето на чудовището. — Запознай се с моя приятел Терминус, бога на Границите.
Полибот осъзна твърде късно какво се случва. Пърси заби божествената глава право в носа на гиганта и той се разпадна на димяща купчина водорасли, змийска кожа и отровна тиня.
Пърси залитна назад напълно изтощен.
— Ха! — обади се главата на Терминус. — Това ще го научи да спазва правилата на Рим.
За миг настана пълна тишина. Над бойното поле се чуваше само пукането на няколко неизгасени пожара и истеричните писъци на бягащи чудовища.