Ръката на сатаната

— Колко струва една от тези подводници?

— Цената на една подводница варира между четиристотин и петстотин милиона евро.

— Абсурд! Държавният бюджет е толкова свит, че не можете да си представите! Няма пари.

Германският министър пресилено се разсмя.

— Какво говорите, драги ми Аугущо? — възкликна той. Гласът му натежа многозначително, сякаш се опитваше да му намекне нещо. — Компанията, за която ви говоря, е готова да подкрепи партийните ни приятели в Португалия с една… да кажем, щедра сума. — Погледна съучастнически събеседника си. — Мисля, че ме разбирате, nicht wahr[146]?

Португалският държавник внезапно се изправи, застанал нащрек.

— Щедра сума за моята партия?

— Jawohl.

Министърът от Лисабон прочисти гърлото си и смени тона.

— Всъщност съм чувал адмиралите да се оплакват от Баракудата. Казват, че била много стара, и така нататък. Може наистина да направим тази покупка, която впрочем е много важна за защитата на португалската брегова ивица. — Той сниши глас. — Сумата, за която споменахте… колко щедра ще бъде?

— Петнадесет милиона на подводница.

Португалецът подсвирна одобрително.

— О, колко интересно! — възкликна той. Смръщи чело. — Знаете ли, проблемът е опозицията в Португалия. Те веднага ще се усъмнят в сделката, ще вдигнат шум и… ще ни създадат неприятности. Трудно може да се обясни закупуването на толкова скъпи и очевидно безполезни подводници, не мислите ли?

— Не можете ли да говорите с тях?

— С главната опозиционна партия в Португалия?

Той колебливо махна с ръка, но все пак кимна.

— Да, може да се уреди. Разбира се, ще трябва да им дадем част от парите. Така всички ще са доволни и никой няма да повдига въпроса.

— Wunderbar![147] — зарадва се германецът, потривайки дебелите си ръце. — Тогава го направете, mein Freund[148]!

Окуражаващите думи на германеца бяха достатъчни, за да стопят и последните остатъци на колебание у португалеца. Министърът от Лисабон си пое дълбоко дъх и се стегна — та той бе един от държавните мъже, които взимаха решения за доброто на страната си.

— Да, несъмнено Португалия се нуждае спешно от подводници! — Той вдигна пръст, сякаш говореше пред многолюдна аудитория. — Спешно, подчертавам! Ами ако испанците ни нападнат? А и вижте мащабите на морската зона, за която страната ни носи отговорност! Как е възможно да нямаме подводници? — Потри ръце. — Дори смятам, че ни трябват две. — Свъси вежди, обмисляйки броя. — Не, няма да са две. Три! Три подводници ще струват цели милиард и триста и петдесет милиона евро, не е малко, но… държавните интереси са по-важни, не е ли така? — Отново сниши глас. — Три подводници правят четиридесет и пет милиона постъпления, нали?

— Jawohl. Петнадесет милиона за всяка една.

— Отлично! Така ще има достатъчно пари за нас, а и да затворим устата на опозицията.

— Струва ми се sehr gut — отвърна одобрително германецът.