Няма връщане назад

— А къде е втората?

— Не ме прекъсвай, и без това умът ми се е пръснал в различни посоки. Погодин влиза в контакт със семейство Боровенко, заплашва ги, че ако материалите излязат на бял свят, а в черновите на Нестеров са назовани истинските имена, тяхното синче ще пострада. Боровенко му вярват и се захващат да помагат. Нали не познават правните тънкости и не се сещат, че ако въз основа на тези материали е било възможно някой да бъде привлечен под отговорност за фалшифицирането конкретно на делото, водено срещу техния син, синът отдавна би бил в затвора, защото фалшификацията щеше да бъде доказана и делото — насочено по новооткритите обстоятелства или по реда на надзора за преразглеждане. А щом засега всичко е мирно и тихо, значи по това дело е невъзможно да се докаже каквото и да било. По други дела е било доказано нещо и някой е бил обвинен, а по това всичко се е разминало. Но съпрузите Боровенко не разбират тези неща и сляпо вярват на Погодин: трябва да намерят материалите, инак синчето им ще бъде дадено под съд. Получават първата задача: да поставят подслушвателно устройство в жилището на Богданов, където съавторите се събират два пъти в седмицата и обсъждат сюжети за поредната книга. Това е разумно. После, както свидетелства Боровенко, Глафира Митрофановна случайно счупва апаратчето и подслушването на жилището става невъзможно. Тогава Погодин чрез някой си Николай, когото още не сме открили, предава на съпрузите Боровенко следващата задача: да счупят стъклата на колата на Богданов, и то не кога да е, а конкретно в момент, когато всички Богуславски са заедно. Например на пресконференция, на презентация, на парти. После им нареждат да направят фалшива бомба и да я подхвърлят на Богданов. И отново да го направят тогава, когато са се събрали съавторите. Защо? Какъв е смисълът? Това е втората дупка.

— Съгласен съм — отново кимна Юра, — наистина е дупка. Не мога да измисля обяснение. А има ли трета?

— И още как. Третата и главната — защо е била убита Лаптева? А че убийството на Глафира Митрофановна лежи някъде на същата плоскост, няма никакви съмнения: убиецът е влязъл през вратата на задния вход и ключа именно от тази врата два дни преди убийството Муцуната е продал на Вячеслав Боровенко. А Боровенко е дал ключа пак на същия Николай, дяволите го взели. Ясно е, че Николай е човек на Погодин, но въпросът е къде да го търсим.

— А Боровенко как са се свързвали с него? Сигурно по телефона. Значи, има някакъв номер.

— Юра, нима мислиш, че не сме проверили?

Настя ядосано запокити химикалката върху книжата на бюрото. Тя се търкулна и тупна на пода с леко глухо потрепване.

— Пилееш имущество — укорително я погледна Коротков. — И какво се получи в резултат на проверката?