Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
За себе си херцогинята смяташе, че виконтесата изглежда великолепно и не се нуждае от особено глезене, но избра по-дипломатичния курс.
— Малко угаждане не може да навреди, скъпа. Накарай съпруга си да се грижи за теб, ето моя съвет!
В този момент се приближи херцогът на Хоксуърт с прекрасната си съпруга.
— Правилно ли съм дочул казаното току-що? Че ние, нещастните мъже, трябва да работим повече?
Херцогинята изсумтя.
— Всичките сте направо разглезени. Точно разправях на виконтесата, че трябва да накара съпруга си да поработи. Особено сега, когато чака дете. — До ушите й достигна шум и тя се извърна. — Какво ли е предизвикало това оживление ей там, на моравата?
— По всяка вероятност, Раджа — отговори Хоксуърт сухо и побърза да уточни. — Мангустата на моята съпруга има тепърва да се учи, че светът не пада на колене при нейното появяване. Май гонеше някаква огромна кафява жаба с отвратителни брадавици.
— Сигурно е бил Наполеон. — Херцогинята въздъхна. — Най-добре да отида да погледна. Ако очите не ме лъжат, две безподобно глупави жени току-що припаднаха. — С тази унищожителна забележка белокосата херцогиня тръгна да търси нови проблеми, които считаше за свой дълг да разрешава.
Междувременно Александра, златокосата херцогиня на Хоксуърт, нежно прегърна Тес.
— Значи очакваш дете? Каква вълнуваща новина! — Двете жени се дръпнаха няколко крачки встрани и започнаха оживено да разговарят.
Тримата мъже последваха примера им.
— Почивка и много спокойствие — започна да демонстрира задълбочените си познания по въпроса херцог Хоксуърт. — И да кротува. Ето от какво се нуждае тя най-много сега.
Рейвънхърст се усмихна.
— По-лесно е да се каже, отколкото до се осъществи.
Уелингтън изглеждаше замислен.
— Изпрати я в провинцията, Рейвънхърст. Остави я да обзавежда детската стая, да прави посещения на арендаторите ти. Това би трябвало да запълни времето й.
В същото време младата херцогиня на Хоксуърт на свой ред предлагаше съветите си на Тес.
— Много въздух и слънце, скъпа. Енергични разходки. Да, от това се нуждаеш сега. И преди всичко не му позволявай да те третира като някаква крехка порцеланова статуетка. Иначе до една седмица ще полудееш от скука. — Тя се усмихна дяволито на Тес. — Ако искаш да знаеш, току-що ми хрумна превъзходна идея. Може би трябва да убедим съпруга ти да ни заведе с онзи чудесен негов кораб до Гърция.
— Имаш предвид Liberte? — Тес бавно кимна, а сивозелените й очи заблестяха. — Би било идеално!
Приближавайки главите си, двете жени се отдалечиха, погълнати от кроежи и планове за предстоящото им морско пътешествие.
Съпрузите им ги следваха бавно. Може би бе по-добре, че не можеха да ги чуят.
По този начин им бяха спестени лудориите, които жените им замисляха.
— Хайде да се спасим, любов моя. — Тони Морлънд изглеждаше особено привлекателен в черно и гълъбово сиво, с един-единствен диамант, проблясващ на ревера.
Погледна въпросително към съпругата си.
— Освен ако не искаш да приемеш още от безкрайните поздравления. — Той опипа дългия сатенен ръкав на сватбената й рокля, погалвайки дребните перли, струпани на китката. — Въпреки че заслужаваш всяка една от тези похвали, любов моя. Наистина си изключителна в тази рокля.
Съпругата му от час насам отвърна с дълбок реверанс. Когато се изправи, по лицето й бе изписано неудържимо желание да направи някаква пакост.
— Сигурна съм, че гостите ти са решили, че е много ексцентрично от моя страна. — Тя погали с ръка талията си и широките атлазени поли. — Но си помислих, че просто съм длъжна да облека сватбената рокля на майка си. Разбираш ли какво искам да кажа? А още повече, че я открих отново след толкова много години.
— Напълно те разбирам.
Тони я целуна по бузата, а слънцето се отрази в изкусно изработените филигранни обици на Чеси, направени от злато и скъпоценни камъни. Подобна гривна блестеше върху китката на ръката й — подарък от херцогинята на Кранфорд, същата, която бе откупила от бижутера на „Кързън Стрийт“. Той хвърли бърз поглед през рамо.
Две матрони в тъмносиво се устремиха към малкия павилион на хълма, където изчезнаха от погледа му.
— Боже мили! Ако не побързаме, ще трябва да стоим тук целия следобед.
Чеси каза нещо под носа си. Повдигайки полите си, тя се шмугна покрай него в лабиринта от храсти. Тони я настигна след няколко мига.
— Лудетино. Скоро репутацията ми съвсем ще е провалена.
— Така ще си отмъстя, че ме метна през рамо и ме внесе в странноприемницата като проста… Като… Е, знаеш какво.