Просяк, крадец
- Автор: Шоу Ирвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Просяк, крадец». Краткое содержание книги:
На фона на съкрушителните събития, белязали живота на Рудолф, авторът проследява съдбите на двамата му своенравни племенници — Били и Уесли — третото поколение Джордах. Всеки от тях се противи посвоему срещу печалната слава на фамилията, ала не намира сили да се откъсне от нея и от нейното всесилно богатство.
Възходите, паденията и страстите на познатите герои се вплитат в едно изискано произведение, търсещо новия морал от края на XX век.
Като наближиха „Клотилд“, спряха и загледаха яхтата, без да говорят. Тя изглеждаше старомодна и удобна и на Уесли му стана драго, че е толкова чиста и добре поддържана. Щеше да го заболи, ако беше мръсна и запусната.
— Добре се грижат за нея, нали? — каза той на Бъни.
— Германци са — отвърна Бъни. — На палубата можеш направо да се храниш. Искаш ли да се качиш да поразгледаш? Включили са автопилот.
Уесли поклати глава и каза:
— Не. Това е достатъчно. Доволен съм, че я видях, и това ми стига.
Върнаха се на другата яхта, където Уесли готвеше на печката задушена риба. Щяха да бъдат трима за обяд — Бъни се бе събрал с едно момиче, което работеше в някакъв бутик на пристанището и всеки ден идваше да обядва с него. Беше хубаво, дребно, чернокосо момиче, говореше доста добре английски и Бъни беше луд по нея, а доколкото Уесли можеше да прецени, и тя по него. Момичето идваше на яхтата и след работа и понякога преспиваше при Бъни. Уесли забеляза, че полека-лека Бъни се освобождаваше от своите женствени маниери. Двамата с момичето говореха, че ще се женят и ще се хванат на някоя по-голяма яхта Уесли забеляза също, че Бъни не само бе възприел маниерите на Том, но съзнателно или несъзнателно уреждаше живота си така, както бяха живели баща му и Кейт.
На Уесли му стана драго, защото почувства, че това е признание за баща му, признание от страна на човека, който го бе познавал най-добре. Сега вече много от нещата, които бе чул за баща си от Теди Бойлан и от Шулц в Еврейския дом за стари хора в Бронкс, не го смущаваха.
Обядът, придружен от бутилка студено вино, беше хубав. Уесли бе помолил Бъни да не казва на никого, че е участвал във филм, който ще бъде показан в Кан, но когато момичето — казваше се Надин — попита Уесли какво работи, Бъни изтърси:
— Той е филмов актьор. Как ти се струва, моят стар морски другар?
Е, каза си Уесли, щом по този начин Бъни се издига в очите на момичето си, какво лошо има?
— Наистина ли? — попита невярващо Надин.
— Ами, да — потвърди Уесли, — но след като филмът излезе, може и да се окаже, че съм бивш филмов актьор.
— Будалкате ли ме вие двамата? — попита Надин.
— Ще се увериш сама — каза Бъни. — Той е звездата в един филм, който ще покажат на фестивала.
— Не съм звездата. Имам само една малка роля — възрази Уесли.
Надин внимателно го изгледа и додаде:
— Мина ми през ум, че след като си толкова хубав, все трябва да си някакъв.
— Такива като мен — под път и над път. Аз съм си моряк по душа и толкова — заяви Уесли.
— Аз работя с едно момиче, всъщност тя ми е най-добрата приятелка, и е луда по филми, страшно симпатична е — каза Надин, — да я доведа ли довечера да вечеряме заедно?
— Аз съм съвсем за малко в Сен Тропе — отвърна смутено Уесли. Алис бе обещала да дойде в Европа поне за две седмици и той не искаше да се изкушава от някаква страшно симпатична французойка.
— Тя говори добре английски — продължи Надин.
— Всъщност тази вечер имам среща — каза Уесли. Днес беше петият ден и той искаше да си бъде в хотела, когато и ако изобщо Били се появи.
— А утре вечер? — не спираше Надин.
— Утре вечер сигурно ще бъда в Кан — отвърна Уесли. — Може би друг път.
— Ще се върнеш ли след фестивала? — попита Надин.
— Зависи — отвърна Уесли.
— Тя току-що скъса с приятеля си. Само ти ще можеш да я развеселиш.
— Не ме бива много да развеселявам хората. Питай Бъни.
— Той е сериозно момче — намеси се Бъни. — Първо него трябва някой да го развесели.
— Ако дойдем в Кан, ще можеш ли да ни намериш билети за твоя филм? — попита Надин.
— Мисля, че да. Ще съобщя на Бъни къде съм отседнал. — Божичко, каза си Уесли, само това ми липсваше — две французойки да ми се увесят на врата точно когато открия онзи мръсник Данович.
— Нали няма да забравиш? — попита Надин, докато се приготвяше да се върне в своя бутик.