Дръзка любов

— Ти сега си състоятелна жена, любов моя. Какво ще правиш с цялата тази земя, която Дрю ти остави?

— Ще се установим да живеем там, веднага щом бъде построена къща. Тя е и твоя.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Ще си отгледаме собствено стадо от мериносовите овце, които ти купи в Англия. И деца. Ще си народим много деца.

— Мислиш ли, че сме направили някое тази нощ?

Кейси се изкикоти, сякаш намирайки думите на Деър за смешни. Той й хвърли строг поглед.

— Защо се смееш? Постарах се.

— Дори да се любиш с мене всяка нощ през следващите шест месеца, няма да мога да забременея.

— Кейси! — ахна той засегнат.

Да не би тя да намекваше, че не е достатъчно мъж, за да й направи дете?

Ясният звън на смеха й разпръсна обидата, която думите й внушаваха, и той се поотпусна.

— Какво, по дяволите, пак ми кроиш?

— Момче или момиче?

— Какво?!

— Още един син ли искаш или дъщеря?

— Искаш да кажеш… че вече си…

— Твоята мъжественост никога не е била под съмнение, любов моя. На кораба бяхме заедно ден и нощ цели шест месеца и нямахме какво друго да правим освен да се грижим за сина си и да се любим. Едва ли трябва да си изненадан, че ще имаме още едно дете — подразни го Кейси, обвивайки ръце около врата му, за да привлече устните му към своите.

— Нищо, което правиш, не можеш да ме изненада или шокира, вещице такава — каза Деър, с усмивка, докато отвръщаше на зова й.