Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
— Съжаляваме, ако сме ви причинили неприятности, Надзорнице — каза предпазливо Елейн. — И съжаляваме също така, че бяхме свидетели на това. Ако сме причинили някакво неудобство, моля приемете нашите извинения.
— Неудобство ли? — възкликна стресната Койин. — Айез Седай, аз съм Надзорница на платната. Съмнявам се, че присъствието ви е причинило неудобство на Торам, а дори и така да е, няма да му се извинявам. Търговията си е негова, но аз съм Надзорница на платната. Трябва да го обезщетя — и това няма да е лесно, тъй като трябва все пак да запазя причината в тайна — защото той е прав, а аз не можах да измисля бързо каква друга основателна причина да му кажа, освен да го отрежа грубо. Белегът на лицето си го получи, когато прочистваше сеанчанците от палубите на „Танцуващият по вълните“. Той има и други белези, получени при защита на моя кораб, а аз трябва само да протегна ръка, за да ми постави злато в нея, заради търговията му. Нещата, които не мога да му кажа, трябва да обезщетя, защото той заслужава да знае.
— Не разбирам — каза Нинив. — Бихме ви помолили да запазите тайната за Черната Аджа… — тя изгледа сурово Елейн, заканвайки й се, че я чакат още по-сурови думи, когато останат насаме; Елейн на свой ред също се канеше да й каже някои работи, например за значението на думата „такт“ — …но съм сигурна, че три хиляди крони е достатъчно основание да ни откарате до Танчико.
— Длъжна съм да запазя тайната ви, Айез Седай. Какво сте и защо пътувате. Мнозина от екипажа ми смятат Айез Седай за лош късмет. Ако разберат, че не само превозват Айез Седай, но при това към пристанище, където може би други Айез Седай служат на Бащата на бурите… Милостта на Светлината дано ни огрее никой да не е чул, че ви нарекох така горе. Ще ви оскърбя ли, ако ви помоля да стоите колкото се може повече долу и да не носите пръстените си, когато излизате на палубата?
Вместо отговор Нинив измъкна пръстена си с Великата змия и го прибра в кесийката. Елейн направи същото, макар и по-неохотно — тя изпитваше удоволствие хората да виждат пръстена й. И без много да се доверява на остатъчните запаси на дипломатичност у Нинив, побърза да заговори преди тя да си е отворила устата.
— Надзорнице на платната, предложихме ви дар за превоз, ако ви е угоден. Ако не е, мога ли да ви попитам какъв би ви бил угоден?
Койин се върна при масата и отново погледна писмото, след което го бутна към Нинив.
— Правя го заради Корамуур. Ще се погрижа да пристигнете здрави и читави на брега там, където пожелахте, ако е угодно на Светлината. Ще бъде. — Тя опря пръстите на дясната си ръка до устните си. — Споразумяхме се, в името на Светлината.
Джорин се задави.
— Сестро моя, кога е било Надзорник на товарите да се бунтува срещу своята Надзорница на платната!
Койин я изгледа с укор.
— Ще внеса дара за превоза от собственото си ковчеже. И ако Торам чуе за това, сестро моя, ще те напъхам в трюмовете при Дорийл. За баласт например.
Това, че двете жени на Морския народ бяха изоставили формалностите, се потвърди, когато Ветроловката се изсмя гръмко.
— И тогава следващото ти пристанище ще се окаже Чачин, сестро моя, или Кемлин, защото без мен няма да можеш да намериш водата.
Надзорницата на платната се обърна със съжаление към Елейн и Нинив.
— Както е редно, Айез Седай, след като служите на Корамуур, би трябвало да ви удостоя с почест, равна на Надзорница на платната и Ветроловка на друг кораб. Би трябвало да се къпем заедно, да пием подсладено с мед вино и да си разказваме истории, които да ни карат да се смеем и да плачем. Но сега трябва да се подготвя за отплаване и…
„Танцуващият по вълните“ се надигна, сякаш да оправдае името си, подскочи и се блъсна в кея. Елейн се люшна в стола си.
После всичко свърши, подскоците се забавиха и смалиха. Койин се затича към стълбата — Джорин хукна по петите й — и завика на екипажа да проверят за повреди по корпуса.
Глава 20
Бурни ветрове
Елейн хукна след Койин и Джорин и почти се сблъска с Нинив при стълбата. Корабът все още се тресеше, макар и не толкова яростно като преди. Изплашена да не би да потъват, тя бутна Нинив пред себе си и започна да я ръчка отдолу да се качва по-бързо.
На палубата екипажът тичаше насам-натам, проверяваше такелажа и надничаше да огледа корпуса, всички викаха, че е станало земетресение. Същите викове се носеха и откъм хората по пристанището, но Елейн разбираше по-добре за какво става дума.
Тя се взря към Камъка. Огромната цитадела си стоеше неподвижна, с изключение на ятата птици, реещи се над нея около бялото знаме, което се вееше почти лениво на лекия бриз. Никакъв признак, че нещо е ударило тази масивна като планина твърд. Но това все пак беше Ранд. Тя бе сигурна.