Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
— Не знам — казва тя. — Тук не чувам слухове. И не знам защо това отново излиза на бял свят сега.
Кимвам. Мисля, че знам какво става, и съм сигурна кой го прави. Кой друг освен него би опетнил името ми?
— Бес, мислите ли, че е възможно мъжете, разпратени в кръчмите и из пазарите като шпиони на вашата кралица, също и да приказват, а не само да слушат? Мислите ли, че когато се ослушват да чуят някоя заплаха срещу нея, те освен това говорят скандални неща за мен? За всичките й врагове? Не мислите ли, че в същото време, докато подслушват по ключалките, те се грижат и да внушават страх и отровни мисли в умовете на обикновените хора? Не мислите ли, че те ме оскърбяват, че разпространяват страх от чужденците, ужас от война, обвинения по адрес на евреите и папистите? Не мислите ли, че цялата тази страна е вярна на Елизабет, защото тя кара хората да се ужасяват от всяка друга възможност? Че тя има агенти, чиято работа е да обикалят и да сеят ужас, за да поддържат лоялността на нейния народ?
— Е, да — съгласява се Бес, истинска рожба на елизабетинска Англия, в която истината е стока за продан на пазара, а скандалът също има своя цена. — Но защо някой ще разпространява стари сплетни за вас? И защо сега?
— Именно това е въпросът — казвам простичко. — Защо сега? Точно в този конкретен, подходящ момент? Точно преди Норфолк да се изправи на съд? Възможно ли е той да е отказал да каже нещо срещу мен? Възможно ли е да се опасяват, че дори ако го отведат до самите стъпала на ешафода, той пак няма да ме обвини в държавна измяна? Защото знае, че не носи никаква вина за бунт срещу Елизабет, и че аз също съм невинна. Ние искахме само да се оженим и аз да бъда освободена, за да се върна в страната си. Заговорничехме единствено за моето освобождаване. Но те искат да убият Норфолк и да унищожат мен. Знаете ли дали това е вярно?
Иглата на Бес все още е вдигната над гоблена й. Тя знае, че съм права, и познава моя враг. Знае как действа той и знае как постига успех.
— Но защо му е да опетнява името ви със стар скандал?
— Аз съм жена — казвам тихо. — Ако мразиш една жена, първото, което унищожаваш, е репутацията й. Ще ме заклеймят като опозорена жена: негодна да управлява, негодна да се омъжи. Ако съсипят репутацията ми, ще направят престъплението на Норфолк да изглежда още по-ужасно. Правят го да изглежда като мъж, който е бил готов да се ожени за една прелюбодейка и убийца. Правят го да изглежда обезумял от амбиция, а мен изкарват по-пропаднала от блудница. Кой би последвал Норфолк или би служил на мен? Никой верен шотландец, или дори англичанин, няма да ме иска на трона. Те ще са готови да повярват, че съм виновна в държавна измяна срещу Елизабет, защото вярват, че съм блудница и убийца.
Бес кимва неохотно:
— За да опозорят еднакво и двама ви — казва тя. — Дори и да не могат да изправят и двама ви на съд.
— А кой би прошепнал такова нещо? За кого се сещате, Бес Талбот? Кой от онези, които познавате, си служи със слухове, лъжливи обвинения и ужасни клевети, за да съсипе репутацията на други хора? Да ги довърши завинаги? Когато не може да докаже вината им чрез разследване, но е решен да ги представи пред света като виновни? Кой би направил това? Кой вече има на служба при себе си нужните хора, и властта, за да може да направи това?
По потресеното й изражение разбирам, че знае много добре кой ръководи шпионите, и че това е същият човек, който ръководи и клеветниците.
— Не зная — казва упорито тя. — Не знам кой би направил такова нещо.
Решавам да не се занимавам повече с този въпрос. Чела съм и по-ужасни писания от онова, което току-що изгорихме върху плочата на огнището, и съм виждала и по-ужасни рисунки. Оставям Бес да продължава да отрича, вместо да я принуждавам да назове своя приятел Сесил като шпионин и разпространител на обидни мръсотии.
— Добре, добре — казвам безгрижно. — След като вие не знаете, при положение, че сте живяла в двора и сте виждала кой управлява и кой има власт, тогава съм сигурна, че аз също не знам.
Януари 1572, Колд Харбър Хаус, Лондон: Джордж
Когато пристигам в Лондон, след тежко пътуване в ужасно време, и отварям няколко стаи от лондонската си къща, научавам, че след като в продължение на над три години по нареждане на Елизабет е пазил ужасните писма на шотландската кралица като държавна тайна, сега Сесил е сметнал за уместно да разгласи публично тази разнородна и неприлична сбирка от поезия, заплахи и злоба.