Опасно богатство

Хобс бе ужасно притеснен заради присъствието на Огъста в малкия му, претъпкан офис, което й достави удоволствие. Той не можеше да реши дали да разтребва, да й обърне внимание или да се опита да се отърве от нея. Изпаднал в истерия, Хобс се опита да направи и трите едновременно: започна да мести купчини листа от пода на масата и да ги връща обратно; донесе й стол, чаша шери и чиния с бисквити и същевременно предложи да отидат да поговорят другаде. Тя го остави минута-две да се лута наоколо, след което го спря с думите:

— Господин Хобс, седнете и ме изслушайте, ако обичате.

— Разбира се, разбира се — измърмори той, отпусна се на един стол и се вгледа в нея през мърлявите си очила.

Огъста му разказа накратко за възможността Бен Грийнборн да получи титлата.

— Много неприятно, много неприятно — нервно произнесе той. — Не смятам обаче, че може да обвините „Форум“ в липса на ентусиазъм в подкрепа на каузата, която така любезно ми предложихте.

„И в замяна на която получи доходоносна работа — стана директор на две от компаниите, контролирани от съпруга ми“, отвърна му наум Огъста.

— Знам, че вината не е ваша — сряза го сприхаво на глас. — Въпросът е какво можете да направите?

— Списанието ми се намира в много трудна позиция — обезпокоено заяви той. — След като толкова гръмогласно настоявахме банкер да получи благородническа титла, сега не можем просто така да се обърнем на сто и осемдесет градуса и да протестираме, че наистина се е случило.

— Само че никога не сте допускали, че тази чест ще бъде оказана на един евреин.

— Това е напълно вярно — макар че толкова много банкери са евреи.

— Не бихте ли могли да напишете, че сред банкерите има достатъчно християни, от които министър-председателят да избира?

Хобс обаче не проявяваше особено желание да го стори.

— Бихме могли, но…

— Ами тогава го направете!

— Извинете, госпожо Пиластър, но това не е достатъчно.

— Не ви разбирам — нетърпеливо каза тя.

— Това е професионално съображение. Трябва ми нещо, което ние, журналистите, наричаме „тенденциозно представяне“. Например бихме могли да обвиним Дизраели — или лорд Бийкънсфийлд, какъвто е в момента — че проявява пристрастие спрямо представителите на собственото си вероизповедание. Ето това би била тенденциозна позиция. Само че, като се има предвид колко почтен е той по принцип, подобно обвинение едва ли ще звучи основателно.

Огъста ненавиждаше колебливостта, но се сдържа. Разбираше, че тук става дума за реален проблем. Помисли малко и изведнъж я осени една идея.

— Дизраели с нормална церемония ли зае мястото си в Камарата на лордовете?

— Да, във всяко едно отношение.

— Следователно е положил клетва за вярност върху християнска библия?

— Точно така.

— И Стария, и Новия завет?

— Разбирам накъде биете, госпожо Пиластър. Дали Бен Грийнборн ще се закълне върху християнска библия? Ако съдя по онова, което знам за него, едва ли ще го направи.