Вакантен пост

Саманта Молисън си купи всичките три дивидита на любимата младежка банда на Либи. Скри ги в чекмеджето с чорапи и чорапогащи до противозачатъчната си диафрагма. Имаше си и готова легенда, за в случай че Майлс случайно ги напипаше: приготвила ги бе за подарък на Либи. Понякога в магазина, където бизнесът бе по-замрял от всякога, ровеше из интернет за снимки на Джейк. И съвсем случайно, по време на едно от тези търсения — Джейк в костюм, но без риза, Джейк по джинси и бяло елече — откри, че след две седмици бандата има концерт на „Уембли“.

Една нейна приятелка от университета живееше в „Уест Илинг“. Ще преспят у тях, ще представи цялата работа като специален подарък за Либи, възможност за съвместно приятно изживяване. С най-силното истинско вълнение, което бе изпитвала от дълго време насам, Саманта успя да закупи два крайно скъпи билета за концерта. И се прибра вечерта грейнала с прекрасната си тайна, като връщащо се от среща момиче.

Майлс бе вече в кухнята, все още по костюм, с телефон в ръка. Посрещна я с втренчен в нея поглед, но изражението му бе някак си особено, трудноразбираемо.

— Какво? — попита с леко оправдателна нотка Саманта.

— Не мога да се свържа с баща ми — каза Майлс. — Проклетият му телефон е вечно зает. Някой е качил нов постинг.

А когато Саманта го изгледа с неразбиращ поглед, допълни с известна доза нетърпение:

— Призрака на Бари Феърбрадър! Ново съобщение! На уебсайта на съвета!

— О — рече Саманта и заразмотава шала си. — Сега разбирам.

— Ъхъ. Току-що на улицата срещнах Бети Роситър: заля ме с информация. Но във форума нищо няма. Сигурно майка ми е успяла да го свали. И дано е така, щото, ако Бръмбезспир наеме адвокат, тя ще е най-челната мишена.

— За Парминдер Джаванда ли е писало? — попита Саманта с умишлено небрежен тон. Не се заинтересува в какво са я обвинили: първо, да не е някоя любопитна дърта сврака като Шърли и Морийн, и второ, понеже смяташе, че вече й е известно — че Парминдер е причинила смъртта на старата Кат Уидън. Изчака все пак секунда-две, преди да попита леко развеселено: — Та какво казваш: че майка ти щяла да е челната мишена ли?