Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
— Той явно наближава някакъв свой край. Нямам представа наистина на какво разстояние сме от този предполагаем край, но той е абсолютно сигурен, че скоро ще стигне дотам. Това е най-краткия Диалог до този момент. Колкото по-нататък отива, толкова по-къси стават те. Да претвори последното преживяване в думи вече просто се превръща в губене на ценно време, което по-добре да бъде посветено в очакване на следващото. Сега, когато той вече е сигурен, че е на прав път, диалозите му с неговите жертви и духовен водач, могат лесно да се поберат на една страница.
— Смятате, че може въобще да спре да пише? — попита Паскоу.
— Не. Тази част от писането, частта от играта, която той играе с нас, ще си остане. Става дума за правилата, така да се каже. И на него му харесва. Миналия път ви казах, че нарастващата му увереност вероятно ще се превърне в негово падение. Мисля, че в Диалозите си той ще продължи да подхвърля все повече и повече подсказки. Той е като скуош играч, който е толкова сигурен в своето превъзходство, че е готов да прехвърли ракетата си в лявата ръка и гръмко да хвали всеки свой удар. Но подсъзнателното саморазкриване, което именно търся, е много по-трудно да се намери. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, отсега нататък уменията на господин Ъркухарт ще ви бъдат по-полезни от моите.
Далзийл изпусна въздишка, толкова преливаща от трагично отчаяние, че спокойно би могъл да я патентова и продаде на първия трагик. Сякаш очаквал именно тази въздишка, телефона иззвъня.
Той го вдигна. При повечето хора, когато разговарят по телефона, може да се познае какво е отношението към събеседника от другата страна на жицата от тона на гласа, речника, телесния език и тъй нататък, но Паскоу така и не можа да открие начин, по който да разбере дали Далзийл говори с кралицата или с някой търговски агент.
— Далзийл — изръмжа той. Послуша малко.
— Аха. — Пак послуша.
— Не. — Пак слушане.
— Може би.
И хвърли слушалката на вилката така, че тя подскочи.
Кап Марвел може би, питаща го дали не желае див секс по време на обедната почивка? Уърдман му заплашва живота?
— Това ли е, господа? — попита той с надежда.
Потъл и Ъркухарт се спогледаха, после шотландеца каза:
— Така както го виждам аз, думите са ключа. Това е като да разбиеш код, базиран на някой текст. Можеш да се мъчиш дълго време, полагайки къртовски труд, но може да извадиш късмет и да намериш ключовия пасаж или пасажи.
— Или да се надявате тази негова растяща арогантност да приключи с даване на подсказка, която някой да разгадае преди, а не след събитието — допълни Потъл.
— Ще си го отбележа — каза Дебелака, приключвайки. — Благодаря ви, господа. Имаме работа. Тук присъстващия детектив констъбъл Боулър ще ви изпрати.
Потъл и Ъркухарт си събраха бележките. Паскоу се обади с по-прочувствен глас:
— Много мило от ваша страна, че се отзовахте. Моля ви, не се колебайте да ми позвъните, ако нещо излезе.
На вратата Ъркухарт се спря и каза с преливащ от ирония глас:
— Не знам защо все така става, суперинтендант, но винаги като излизам от тези срещи, се притеснявам малко, питайки се дали си давате сметка доколко съм успял да ви помогна.
— О-о, господин Ъркухарт — отвърна Далзийл, пускайки в ход всичката предвзетост, на която бе способен. — Щях да съжалявам ужасно, ако си дам сметка, че съм оставил и сянка на съмнение у вас за това.
— Чекиджия — добави той, след като вратата се затвори или може би съвсем малко преди това.
— Тогава не мога да разбера защо си даваш труда да идваш на тези срещи — каза Паскоу без да крие раздразнението си.
— Защото ако не прекарвам известно време с чекиджии, има вероятност да започна да се чувства самотен — отвърна Далзийл. — Както и да е, не съм казал, че е безполезен чекиджия. И щом Поцо казва, че трябва да се вслушаме в съветите му, значи трябва. По някой път казва и разумни неща.
Това бе нещо като заобиколно отстъпление пред Паскоу, който бе в добри отношения с Потъл и знаейки че това е най-близкия до извинение жест, който щеше да получи, детектив главния инспектор изхвърли раздразнението от гласа си и каза:
— И така, оттук нататък накъде сме, сър.
— Лично аз отивам при Дан Досадника. Преди малко той се обади. Ти, ако си спомням добре, имаш среща с хиените. Не знам какво ще прави Уийлди. — Той се обърна към сержанта. — Може би ще намери време да свърши малко полицейска работа, ако някой не го хване да бъде жури на някой бебешки конкурс.