Фантом

— Зле — отговори полицаят и приближи цигарата до пламъка на запалката, поднесена му от Кето̀.

— Тази новина ми причинява болка. Като каза „зле“, отдавна трябваше да си мъртъв, Хари. Знам, че нашественикът в тунела си бил именно ти.

— Аз бях.

— Шлюзовете се отвориха едновременно, а резервоарите бяха пълни с вода. По мои сметка двете вълни трябваше да те залеят от двете страни.

— Така и стана.

— В такъв случай не разбирам как си оцелял. Повечето изпадат в шок и се давят.

Полицаят изпусна струйка дим от ъгълчето на устата си.

— Така ли са умирали членовете на норвежката съпротива, щурмували дома на шефа на Гестапо?

— Не знам дали изобщо нацистите някога са изпробвали този капан по време на отстъплението.

— Но ти си изпробвал действието му. С агента под прикритие.

— Беше същият като теб, Хари. Мъже, които си мислят, че имат призвание, са опасни. И за себе си, и за околните. Трябваше да умреш като него.

— Но както виждаш, още съм жив.

— Все още не проумявам как си оцелял. Да не твърдиш, че след като водата те е заляла, си имал достатъчно въздух в дробовете да преплуваш осемдесет метра в леденостудена вода, през тесен тунел, и то облечен с връхна дреха?

— Не.

— Не? — старецът се усмихна с искрено любопитство.

— В дробовете си бях поел въздух за четирийсет метра.

— А после?

— После ме спасиха.

— Кой?

— Онзи, дето ти сам ми каза, че умеел да вади от дъното — Хари вдигна празната бутилка уиски. — „Джим Бийм“.

— Уискито ти е спасило живота?

— Бутилката.

— Празна бутилка от уиски?

— Не, не празна. Пълна.

Хари захапа цигарата, разви капачката и вдигна бутилката над главата си.

— Пълна с въздух.

— И…? — изгледа го изумен старецът.

— Най-трудно се оказа да вдишам въздуха от бутилката. След като издишах и последния въздух от дробовете си, нагласих бутилката с гърлото нагоре, за да се изкачи въздухът. Тялото се съпротивлява като при първото гмуркане. Защото организмът не вярва на физични закони и се опасява, че ще нагълта вода и ще се удави. Знаеш ли, че белите дробове са годни да поемат четири литра въздух? Бутилка, пълна с въздух, и малко воля се оказаха достатъчни да преплувам още четирийсет метра. — Полицаят остави бутилката, извади цигарата от устата си и я огледа недоверчиво. — Нацистите са прокопали прекалено къс тунел.

Сбръчканото лице на стареца се разпука. Смехът му захъхри, сякаш е двигател на лодка.

— Знаех, че си по-различен от другите, Хари. Предупредиха ме, че като разбереш за Олег, ще се върнеш в Норвегия. Поразпитах тук-там що за човек си. Вече се уверих: слуховете не са преувеличени.

— Така значи — Хари не изпускаше от поглед преплетените пръсти на пастора. Седнал на ръба на леглото, стъпил здраво на земята, Хари стоеше в бойна готовност и притискаше ходила плътно към пода, усещайки тънката корда под подметката си. — Ами твоята слава, Рудолф? Преувеличена ли е от хорските уста?