Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Никой не се сещаше за Каролайн Бордман или Лойд-Джоунс дори когато споменеше училище „Сейнт Маргарет“. Задачата й ставаше все по-трудна, но тя чувстваше някаква вътрешна нужда да продължи. Баща й се появяваше в сънищата й, усмихнат и къдрокос, махаше й с ръка, но Мел никога не можеше да чуе какво й казва.
Следващото й хорово изпълнение бе „Месия“13 и тя удвои репетициите с вокалния си учител, за да бъде готова навреме, така че бе твърде заета, за да довърши издирването си. По едно време обмисляше да наеме частен детектив, но не можеше да си го позволи. Освен това й се появи абсцес на един зъб и болката бързо стана толкова нетърпима, че нямаше избор и си записа час при зъболекар.
Докато седеше в чакалнята и гледаше мрачните лица на другите пациенти, Мел се опита да се отпусне. Взря се в аквариума със златни рибки, после започна да прелиства списанията на масичката - всички бяха много стари, с измачкани краища и попълнени кръстословици. Имаше обичайните жълти списания за знаменитости, „Филд“, „Кон и хрътка“ и опърпан екземпляр на „Лейди“. Разгърна страниците му просто за да прави нещо, но една статия за убежище за стари коне привлече погледа й. Имаше сърцераздирателни снимки на понита и магарета преди и след възстановяването им, информация за благотворителни организации, работещи за хуманно отношение към животните, както и специална статия за фонда „Мадж Котслоу“ в Херфордшир.
Мелиса не можа да си обясни какво я накара да погледне към края на страницата, където се намираха адресът и името на автора на трогателния материал: Каролайн Рослин.
- Не може да бъде! - ахна тя толкова високо, че всички се втренчиха в нея тъкмо в момента, в който извикаха името й по уредбата. - Намерих те! - прошепна Мел, притиснала списанието към гърдите си със задоволство. - Трябва да си ти.
10 Исторически луксозен хотел, отворен през 1909 г. в дворец от 1758 г. - б. пр.
11 Да, точно така, господине (фр.). - б. пр.
12 Bona vacantia „имущество без собственик“ (лат.) - юридически принцип в британското право, според който имоти без явен собственик преминават в собственост на държавата. - б. пр.
13 Творба от Хендел. - б. пр.
48
Постоянно й беше студено. Кали се чувстваше слаба, изтощена и не във форма. Сигурно бе заради студа и скрежа на късния ноември и заради всички тези мрачни сутрини, когато трябваше да подготвя кофите с храна за животните в конюшнята. Конете бяха на сигурно място вътре, но водата замръзваше. Тя нахлузи ботушите, загърна се във вълнения шал и водонепропускливото яке, но не можа да се стопли.
Печката бе загаснала. Резервоарът с гориво бе празен, но имаше самонагряващ се чайник, в който да си кипне вода, и чиния с топли закуски, въпреки че не се чувстваше гладна.
- Бъди разумна, старо момиче, и приключвай с това. Много топли напитки... и къде ти е шапката? - каза си тя. Знаеше отлично какви са опасностите от хипотермията, но защо за всяко действие й бяха нужни такива усилия?
Животните бяха на първо място. Вера и Роджър Хейс, които живееха в село Литъл Брайърли, щяха да дойдат по-късно, за да разходят конете - беше от полза, макар да правеха само няколко обиколки на двора. След това трябваше да провери заслона на магаретата в полето. Ако внимаваше, можеше и сама да се погрижи за тях. Чистият въздух можеше да я ободри и да раздвижи вкочанените й крака. Само ако успееше да се отърве от това ужасно главоболие. Трудно й беше да се повдигне от стола.
Можеше да отиде и до пощенската кутия в края на алеята, за да провери за още дарения за фермата. Парите продължаваха да идват, капка по капка, но не бяха достатъчно, за да ги поддържат още дълго. Ако този дефицит продължеше още няколко месеца, щеше да се наложи да премести конете другаде, но всички убежища, за които знаеше, бяха препълнени.
- Не се тормози сега за това - укори се сама, задето се отчайваше така. - Просто се заеми със задачите си, размърдай се. Нямаш време да се излежаваш.
Домъкна се до кухненската мивка и завъртя кранчето. Нищо не потече. О, по дяволите, тръбите бяха замръзнали и дори не можеше да си направи топла напитка, освен ако не бе останала малко преварена вода в стария чайник.
Загледа се в бутилката вино на рафта в шкафа. Събираше там прах от години, за да й напомня, че само една чаша я дели от възможността да стане отново алкохоличка. Но дори бутилката не я привличаше в тези ранни часове.
- Хайде, побързай. Какво би си помислила Мадж, ако види такива страхливци в редиците ни?