Убиецът на Шута

Струваше ми се, че където и да отида, къщата е изпълнена с оживена работа. Хора търкаха подовете и лъскаха дървените панели, и носеха мебели от склада. Един дърводелец и помагачите му дойдоха да поправят протеклия покрив в една от оранжериите. При толкова много шум и оживена дейност се върнах към навиците си да мълча и да се прокрадвам тихичко. Никой не забеляза. Всеки път, щом зърнех баща си, той говореше с някого или проучваше някакъв документ, или обикаляше намръщен с Ревъл до рамото му — икономът му сочеше разни неща и се оплакваше. Когато погледнеше към мен, татко ми се усмихваше, но имаше нещо тъжно в очите му и нещо болнаво в извивката на устните му, от което ми се приискваше да отида и да се скрия някъде.

Тъй че ето какво направих. Взех хартията, мастилото и перата от писалището му и както ми беше казал, че мога да си взема каквото ми трябва, така и направих, взех също така добър велен и най-добрите му цветни мастила и пера с медни връхчета. Взех и свещи. Събрах много от ароматните свещи на майка ми и ги скрих в стаята си, където изпълваха с ухание раклата ми за дрехи и сънищата ми с нейните мириси. Взех също така от дългите бели бавно горящи свещи, които бяхме направили заедно, и ги скътах в шпионската си стаичка.

Много неща взех в онези дни, докато татко ми забравяше за мен. Взех корав хляб и сушени плодове, и хубава дървена кутия, в която да ги пазя от плъхове. Взех кана и запушалка, за да си имам вода, и нащърбена чаша, чиято липса никой нямаше да забележи. Взех едно вълнено одеяло, което бяха изнесли да се проветри и Тавия беше казала, че е наядено от мишки и не става за нищо освен за парцали за лъскане. Бъркотията във Върбов лес беше такава, че крадях безнаказано и никой не забелязваше, защото всеки си мислеше, че някой друг е преместил липсващата вещ. Взех една черга на червени и оранжеви фигури, която беше съвсем малко по-голяма от шпионската ми дупка. Подгънах я малко покрай стените и превърнах стаичката в свое гнездо. От складовете на майка ми взех лавандулата, която бяхме събирали, и други уханни билки в торбички.

Скривалището ми стана доста удобно. Не влизах в него през личния кабинет на баща ми. Някак си знаех, че няма да одобри, че прекарвам толкова много време там, затова намерих скритата врата в килера и след това вдигнах пред нея стена от сандъци с осолена риба. Оставих място едва колкото да мога да се провра зад сандъците, да отворя скритата врата и да се промуша вътре. Дръпвах я и я затварях след себе си, но внимавах да не се заключа вътре. Така и не открих ключалката, която да ми позволява да я отварям откъм килера, тъй че винаги я оставях леко открехната.