Дългото завръщане
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългото завръщане». Краткое содержание книги:
Земята на имението Тибубъра в австралийската Пустош е попила кръвта, потта и сълзите на много поколения от фамилия Керик, но пък им е дала значително богатство. С изчезването на осемгодишния Джереми Керик, който един ден трябва да наследи всичко, златното наследство губи смисъл. Бягайки от болката, че е изоставено от майка си и отхвърлено от баща си, момчето се скита по неизбродните пътища на Пустошта, за да открие истинската човечност у примитивните аборигени. Сред безкрайните диви простори младият мъж успява да спечели сърцето на жената на своите мечти. Заедно те ще посрещнат предизвикателството на Пустошта и ще победят или ще загинат.
Сутринта, малко след закуска, Мортън пристигна с каретата си. Разговаряше весело с Джереми и Фиона, докато пътуваха към квартала Улу и голямата викторианска къща, която Джереми помнеше от детството си.
Джулия излезе да посрещне Фиона и я въведе вътре, а каретата зави обратно по алеята.
В кантората, сияещ от гордост, Мортън представи на служителите Джереми като свой син. След кратък разговор с тях, баща и син се отправиха с каретата към въжарската работилница. Като минаваха през града, Мортън посочи грамадната натруфена карета на Крийви. Джереми зърна огромния човек, седнал в нея, и сподели, че Александра му е разказала всичко за Крийви. Мортън добави, че почти е стигнал до фалит, но сега бизнесът му бавно и отчасти се съвземал.
Прекараха повече от един час във въжарската работилница, където Мортън запозна Джереми с работниците и с тяхната дейност. След това отидоха в сухия док, където се извършваше ремонт след унищожителния пожар. Напуснаха дока по обед и хапнаха в едно кафене. Оттам отидоха в Търговската борса, където Джереми също бе представен на няколко приятели на Мортън.
Един от тях, около трийсет и пет годишен човек на име Джеймс Хаслет, Мортън представи като главен мениджър на минната компания, която разработва находището в Броукън Хил. След като се ръкува с Джереми, Джеймс съобщи на Мортън, че все още усилията му да разреши трудния проблем, изникнал преди няколко седмици, не са дали никакъв резултат.
— Става дума за хранителните запаси, които трябва да се откарат в Броукън Хил. Пратката чака в Аделаида, но сега движението на плавателните съдове по река Дарлинг е рисковано. Скоро работниците в мината ще останат без никаква храна, но според слуховете, които се носят тук, положението е още по-лошо. Стойността на акциите пада и акционерите почват да се съмняват в компетентността ми.
— Стойността на акциите пак ще се покачи — увери го Мортън. — Инвестициите в Броукън Хил имат голяма перспектива. Поговори с акционерите и им обясни в какво се състои проблемът.
— Говорих — унило повдигна рамене Джеймс. — но мисля, че има мълчаливи, обикновено неактивни съдружници, които сега оказват силен натиск. Тези, с които говорих, разбраха какъв е проблемът, но натискът продължава, а слуховете утежняват положението. Всъщност мястото ми в компанията е поставено на карта, сър Мортън.
Мортън поглади брадичката си замислено.
— Това изглежда доста странно — промърмори той. — Каква част от акциите притежават съдружниците, които наричаш мълчаливи?
— Повече от десет процента, но състоянието постоянно се променя. Като почна да се понижава стойността на акциите, няколко от по-дребните акционери продадоха своите на един анонимен купувач. Защо питате?
— Анонимният купувач може би е Крийви, който иска да овладее компанията — намръщено отвърна Мортън. — Не много отдавна той ми предложи да му стана съдружник и заяви, че има предвид едно много доходно начинание. Най-напред бе потопен корабът, който пренасяше първите изпратени от теб запаси, а е известно, че Крийви прибягва до потопяването на параходи. Сега се пускат слухове, които създават паника, стойността на акциите пада и акционерите продават на анонимен купувач.
— Бога ми, сър Мортън, възможно е да сте прав — изпъшка сърдито Джеймс. — Проклет да е Крийви! Не бях се сетил за това, но по всичко личи, че той има пръст в тази история. Как бих искал да опра пистолет в челото му!
— Не се поддавай на гняв — предупреди го Мортън. — Най-важното е да събереш ума си. Ако успееш, може би ще се пребориш с него.
Джеймс мрачно се съгласи с този съвет. Мортън поговори с него още малко, като му съчувстваше, и изрази готовност да му помогне, стига да може. Сбогуваха се и Мортън си тръгна с Джереми.
Върнаха се на Кингс Крос и се качиха в офиса на Мортън, като заговориха за по-приятни неща. Мортън съобщи, че той и Джулия се готвят да поканят цялото семейство на вечеря на другия ден и Джереми с радост прие поканата. След малко той реши да си тръгва, за да напазарува някои неща от магазините.
През този ден Мортън му бе харесал още повече. Джереми обичаше баба си и неразбирателството между нея и баща му го тревожеше. Като се питаше дали не би могъл да изиграе ролята на омиротворител, той внимателно зачекна този въпрос, но Мортън категорично отказа да го разискват.