Европа.История

РАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА

247

рите, създали нещо като славяно-аварска конфедерация, която за пръв път се появява в историческата документация на византийски извори от VI век.

Съмнително е дали праславянският език може да е бил добре диференциран преди началото на големите преселения в средата на първото хилядолетие. Като гръцки и латински той се е характеризирал със сложен комплекс от склонения и спрежения и със свободен словоред. Често се смята, че славянските племена са развили характерна социапна институция [zadruga], или “обединено семейство”, в което всички роднини на вожда живеели заедно при жестока патриархална дисциплина. Те боготворели много божества като Триглав, Сварог, Създателя на слънцето, и Перун, Бога на гръмотевиците. Много интересно, по-голямата част от техния религиозен речник, от “Бог” до “Рай”, е сарматско-иранска по своя произход; както и много от техните думи, свързани с примитивната технология, като “dach” (покрив на полски) или “плуг”, са германски. Макар и много изолирани, те определено са спечелели от контактите със своите съседи. (Виж Приложение III, стр. 1229.)

Усещането за неясни извори и скептицизъм на западните историци може да бъде извлечено от следното описание на славяните, което е компилирано, с малко поетически волности, от “доказателствата на Прокопий и на император Мавриций”:

Склавонците използвали един общ език (той бил груб и неправилен) и били известни с външната си прилика, която се отклонява от мургавите татари и се приближава, без да се припокрие, с високата фигура и светлия тен на германците. Четири хиляди и шестстотин села били пръснати в провинциите Русия и Полша и техните колиби били построени набързо от необработени дърва… Можем да ги сравним, може би не без ласкателство, с архитектурата на бобъра…