Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Към небето - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Към небето

Электронная книга - «Към небето». Краткое содержание книги:

От десетилетия светът на Спенса е под атака от извънземни. Сред остатъците от човечеството пилотите са герои и мечтата на Спенса е да стане един от тях. Още от малко момиченце, тя бленува да се извиси към небето и да докаже смелостта си. Но на пътя ѝ застава завещанието на баща ѝ — пилот, убит като дезертьор, белязал Спенса като дъщеря на страхливец. Затова е почти невъзможно да я приемат в училище за пилоти. Спенса все пак е решена да полети — дори това да значи, че трябва да е толкова устойчива пред минималните шансове, колкото човечеството трябва да бъде срещу извънземната заплаха. Това, което открива в отдавна забравена пещера може би ще ѝ помогне да стигне звездите.
1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 175
Перейти на страницу:

— Именно — потвърди Джорген. — И е в ниска орбита. Може да падне след няколко дни, както е тръгнало. Може всички тези стари корабостроителници да са започнали да губят мощност.

— Което означава… — започна Еф Ем.

— Стотици подемни пръстени — довърши вместо нея Джорген. — Ако това нещо падне и успеем да се доберем до него, то ще преобрази ЗСД. Ще се обадя да докладвам.

Далечна светлина заблестя от едната страна на огромната корабостроителница.

— Това бяха деструктори — предупредих. — Нещо там горе стреля. Не се доближавай. — Изключих се, след това посегнах към личното си радио. — Ем-бот, ти видя ли това? Да имаш някаква представа по какво се стреля от корабостроителницата?

Мълчание.

Така. Ем-бот го нямаше.

— Моля те — прошепнах в радиото. — Имам нужда от теб.

Отново мълчание. Изчервих се, почувствах се като глупачка, след това оставих радиото на седалката, за да не подрънква върху таблото.

— Това е много любопитно, Джорген — говореше Коб, когато пуснах звука отново. — Тези изстрели с деструктори са най-вероятно изстреляни от отбранителните позиции на корабостроителницата — онази част, която падна миналия път, имаше такива, въпреки че мощността им беше изчерпана. Докладвай на Носа, а аз ще съобщя на командването. Ако това чудо падне, ще искаме да го спасим преди креляните да го унищожат.

— Коб — намесих се. — То продължава да стреля.

— Да — отвърна той. — Джорген вече каза.

— Въпросът е по какво стреля — не се сдържах.

Горе, над нас, множество черни точки се превърнаха в крелянски кораби, които изглежда са оглеждали периметъра около старата корабостроителница.

Сега обаче те ни видяха.

47.

Ние се изстреляхме нагоре.

— Следват ни креляни! — съобщи Джорген по радиото. — Повтарям. Пълна ескадра креляни, може би две — двайсет кораба — ни преследват.

— Какво направихте, тъпи кадетчета? — попита Носа.

Джорген не ни защити, както бих направила аз.

— Моля за извинение, господине — отвърна той вместо това. — Очаквам заповеди.

— Всеки от вас поема с двойка опитни пилоти. Ще ви сложа с…

— Господине — прекъсна го Джорген. — Предпочитам да летя с моята ескадра, ако позволите.

— Добре, добре — съгласи се Носа, след това изруга, когато креляните се спуснаха отгоре. — Просто останете живи. Ескадра Кошмар, до всички кораби, отбранителни маневри. Привлечете вниманието им и следете за животозаличаваща. Ескадра Буреносен прилив е на няколко километра; ще получим подкрепления съвсем скоро.

— Пумпал, ти поемаш върха — нареди Джорген и превключи на частния ни канал. — Чу заповедта. Никакво перчене, никакво преследване. Преминаваш в отбрана, докато пристигнат подкрепленията.

— Разбрано — отвърнах и Еф Ем също потвърди. Подредихме се като триъгълник и петима креляни незабавно се отправиха в нашата посока.

Аз насочих всички ни на по-ниско, след това направих завой, като използвах огромен къс. Завъртяхме се около него, след това се върнахме и се озовахме в средата на креляните, които се опитваха да ни последват. Те се пръснаха.

— На това ли му казваш отбранителни маневри, Пумпал — попита Джорген.

— Да не би да съм стреляла?

— Канеше се.

Отдръпнах пръст от спусъка. Този ми развали кефа.

Светлината над нас помръкна и затрептя, когато започна нощният цикъл. Моят капак даваше доста добра видимост на тъмно, за да освети бойното поле, но някакъв мрак се спусна над мен — а мракът бе прорязван от червени деструктори и блясъка на бустери.

Тримата останахме заедно, извивахме, избягвахме врага през хаоса, докато чакахме ескадра Бурен прилив да пристигне.

— Очакваме още две ескадри подкрепления — съобщи Джорген. — Чакат в случай че на някой от късовете ни чакат врагове. Скоро ще станем много. Дотогава продължаваме с отбранителни маневри.

Ние потвърдихме и Еф Ем застана на върха. За съжаление, тъкмо когато заемаше позиция, група креляни започна да ни обстрелва. Отбранителните ни маневри запратиха Джорген в една посока, а Еф Ем в друга.

Стиснах зъби и последвах Джорген, докато включвахме на свръхскорост и завихме около един падащ къс, последвахме двамата креляни, които бяха на опашката на Еф Ем. Около нея блестяха деструктори, докато тя извиваше, и пое поне две попадения върху щита си.

— Еф Ем, дясно по мой сигнал! — извика Джорген. — Пумпал, готова ли си?

Ние се подчинихме, движехме се като добре смазана машина. Еф Ем направи завой около отломък, докато ние с Джорген изпълнихме завъртания, за да се окажем странично пред нея и да пресечем пътя ѝ. Изостанах, когато Джорген включи ОМП и тогава стрелях, уцелих един крелянин и се устремих със завъртане надолу. Останалият се отдели от нас, избяга.

1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 175
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)