Демон шосе [bg]

Жокера поклати глава.

— Указанията на Господаря са ясни. Първо предаваш Грегъри Бъкстън и тогава ти давам това — извади от одеждата си стъкленичка с жълта течност.

Очите на Амбър се заковаха върху нея.

— Ами броячът?

— Изпий това — рече Жокера, — и белегът ще изчезне.

Тя не реагира веднага.

— Не, Жокер — твърдо каза тя, като че говореше на дете или на куче. — Не ти вярвам.

— Къде сме? — попита Бил.

Жокера го погледна и понечи да отговори.

— Господарят ти има работа с мен — сгълча го Амбър. — Забравѝ ги. Те са без значение. Трябва да се обръщаш към мен. Не ти вярвам, Жокер, така че няма да ти предам Грегъри Бъкстън, след като ми дадеш стъкленицата.

— Ама Господарят…

— Сияйния демон иска Бъкстън — прекъсна го Амбър, — а това може да стане само ако правиш това, което ти казвам.

Жокера облиза начервените си устни.

— Едновременно — каза. — Да, да, едновременно.

Тя не можеше да протака повече, така че сграбчи Едгар за яката и го изправи. Той изстена и едва не падна.

— Ето ти го — каза тя. — Това е Грегъри Бъкстън.

Жокера погледна към Едгар.

И кимна нетърпеливо.

Протегна с една ръка стъкленицата. С другата стисна метален нашийник, прикачен към верига.

Амбър избута Едгар от кръга, отскубвайки същевременно стъкленицата от ръката на Жокера, а Жокера щракна нашийника около врата на Едгар с отиграно движение.

Едгар се изправи на мига.

— Какво? Какво става?

— Какво наистина става? — попита и Бил. — Създание, какво даде на дъщеря ни? Какво е това?

— Подправчица — рече Жокера и се изкикоти. — Ще превърне кръвта ѝ в отрова.

Бил се пресегна към стъкленицата, но Амбър се отдръпна. Бети застана зад нея.

— Дай ми я — нареди Бил. — Веднага ми я дай, госпожичке.

Амбър се озъби.

— Майната ти, тате.

Той се хвърли към нея, тя го задържа с една ръка, докато с палеца на другата отпушваше стъкленицата. Майка ѝ посягаше отзад, като се опитваше да отскубне съда. Успяха да задържат китката ѝ, затова тя се наведе, хвана гърлото на стъкленицата между зъбите си и отметна глава назад. Жълтата течност се разля по гърлото ѝ и запари. Стигна до стомаха и запрати остри стрели от болка, а родителите ѝ отстъпиха назад, докато тя се свличаше на колене. Пред погледа ѝ потъмня. Не усещаше пръстите на ръцете и на краката си. Кръвта кипеше във вените ѝ. През замъглените очи виждаше как цифрите на китката постепенно изчезват.

И тогава, просто така, те изчезнаха, тя изохка, примига и вдигна поглед, за да види как Жокера ядосано дърпа Едгар за веригата.

— Ти си Грегъри Бъкстън! — крещеше. — Знам, че си! Само се опитваш да ме объркаш!

— Грегъри Бъкстън е на шейсет и пет и е чернокож! — извика Едгар. — Аз съм на четирийсет и шест и съм бял!

Жокера се намръщи и се опули насреща му.

— Всичките сте ми еднакви — промърмори.