Рома Етерна [bg]

— А ще проработи ли? — успях най-сетне да попитам.

— Можете да не се съмнявате — отвърна той. — Най-добрите ни умове са работили върху този проект.

Той ме запозна с някои от тях. Най-възрастният едва ли имаше повече от двайсет и пет години. Заеха се да ми обясняват теорията на въздухоплаването, но без особен успех. Не разбрах и една десета от обясненията им, ала в ума ми започна да се оформя представата за гигант, разкъсващ оковите си, за да се оттласне от Земята и да полети волно към непознати небесни владения. Защо не? Защо не? Според тях беше нужно само добро гориво и управляема експлозия. Да, защо не? Само след няколко минути вече вярвах, че този звездолет може да се издигне върху огнен стълб и да отлети към мрака на Космоса. Когато след около час Моше ме измъкна навън, вече не се съмнявах в това.

Йосиф ме закара в селото сам. За последен път видях Моше да стои на люка на кораба си и да се взира нетърпеливо в нажеженото небе.

Същия следобед Елиазар отново ми напомни, че задачата ми е да опиша всичко, което предстои да видя. Опитах се да протестирам с аргумента, че е по-добре да потърсят някой журналист, ориентиращ се в науката. Той обаче възрази, че не им трябва журналист, а човек, който разбира историческия процес. Стана ми ясно, че от мене не се иска журналистическо или историческо описание, а труд, който да притежава белезите на Свещено писание. Те искаха от мен да напиша Изход, или Книга на Втория Мойсей.

Дадоха ми стая в библиотеката и ми отвориха архива си. Показаха ми откровенията на Моше, писмата до близки приятели, бележките и манифестите му, обосноваващи нуждата от Изход, далеч надхвърлящ по мащабите си онова, което далечният му съименник беше замислил преди хилядолетия. Проучвах техническа документация и купища трактати, доказващи историческата необходимост от космически полети. Накрая понаучих нещичко и за самата конструкция на звездолетите.