Пазителите на запада

— Може би той има право, Мандорален — намеси се Барак. — Стените на градовете обикновено се подсилват с подпори отвън. Те се строят, за да не позволяват на хората да влизат, но не да излизат. Ако мяташ камъни срещу вътрешната страна на стените, няма да се налага да преодоляваш здравината на подпорите. Освен това има нещо друго — ако стените се съборят навън, ще образуват естествен подстъп към града. Така няма да ни трябват подвижни стълби.

Ярблек бавно се приближи към тях и се включи в разговора. Кожената му шапка бе килната предизвикателно. След като Дурник обясни хрумването си, високият слаб надрак присви замислено очи.

— В хрумването на ковача има здрав смисъл, арендецо — обърна се той към Мандорален. — Ще поблъскаме известно време стените от вътрешната страна, а след това можем да преметнем куки през тях. Ако зидовете са вече разбити, ще успеем да ги сринем с куките.

— Трябва да призная, че тези съвсем нетрадиционни прийоми в изкуството на обсадата са приложими в нашия случай. Въпреки че са в пълно противоречие с вековната традиция в тази област, те обещават да скъсят досадната дейност по разрушаването на стените — каза мимбратският рицар и се обърна с любопитство към Ярблек. — Досега не се бях замислял върху възможността да използвам куките с такава цел.

Ярблек се изсмя грубо.

— Вероятно защото не си надрак. Ние сме нетърпеливи хора и поради тази причина не строим особено здрави стени. Поради една или друга причина през живота си съм разрушил с куки няколко къщи, които изглеждаха доста здрави.

— Аз обаче не съм на мнение, че трябва да сринем стените толкова рано — предупреди ги Барак. — Хората отвътре засега ни превишават по брой. По-разумно ще е да не им даваме поводи да излязат. Да не говорим, че щом събориш градските стени на някого, това обикновено го прави доста кисел.

Обсадата на Реон продължи още два дни; след това се завърна Джевълин, възседнал изтощен кон.

— Халдар е поставил свои хора на повечето отговорни длъжности във войската — докладва той, след като всички се събраха в голямата палатка, служеща за щаб на обсаждащата войска. — Всички се разхождат сред войниците и им разправят, че Белгарион е взел кралица Порен в плен. Вече почти са успели да убедят армията, че са тръгнали да освободят кралицата.

— Има ли някакви следи от Брендиг и сендарците? — попита Гарион.

— Аз лично не ги видях, но Халдар се придвижва с голяма скорост и изпраща много съгледвачи зад себе си. Според мен мисли, че Брендиг го следва по петите. На връщане се натъкнах на лейди Поулгара и магьосника Белдин. Изглежда, замислят нещо, но нямах време да науча повече подробности. — Началникът на драснианското разузнаване се отпусна на стола си. Лицето му бе посивяло от изтощение.

— Изморен си, Кендон — отбеляза кралица Порен. — Защо не поспиш няколко часа, а довечера отново ще се съберем тук.

— Добре съм, ваше величество — отвърна бързо той.

— Легни си, Джевълин — повтори категорично тя. — Участието ти в нашия разговор не би имало смисъл, ако заспиш на стола.