Ден на гнева
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ден на гнева». Краткое содержание книги:
Тя се превърна в една от най-великите истории, разказвани някога.
Хейзълиъс се беше справил блестящо. Беше прав за своето мъченичество, за огненото си превъплъщение, което бе завладяло общественото съзнание — въображението нямаше равно на себе си. След смъртта си той се бе превърнал в нравствена сила, в страховит пророк и в духовен водач.
Наближаваше обяд и барманът увеличи звука на телевизора. Обедните клиенти в бара — шофьори на камиони, местни фермери, неколцина туристи — прехласнато зяпнаха телевизора.
Новинарската емисия се свеждаше до репортаж от ранчото в Дюранго. Репортерът се намираше сред огромната тълпа и стискаше микрофон. Потен и с лице, озарено от въодушевлението на тълпата. Беше заразно. Хората край него напяваха и наддаваха възгласи, пееха и размахваха знаменца с разкривена и горяща пиния.
Кореспондентът предаде новините, надвиквайки шума на тълпата, и нарече събитието „религиозен Уудсток“ и „събор на всеотдайността, загрижеността и обичта“.
„Е, поне няма дъжд и наркотици“, помисли си Форд.
Зад дървената сцена се издигаше голяма червена плевня в новоанглийски стил с бял перваз. Камерата се приближи плътно до вратите. Тълпата притихна. Точно по пладне вратите се отвориха и навън на слънце излязоха шестима души, облечени в бяло.
Тълпата ревна като гръмотевица, като море — величествено, монументално, паметно.
Сърцето на Форд трепна, когато Кейт се приближи към сцената, притиснала към гърдите си тъничка подвързана с кожа книга. Беше невероятно красива с простата бяла рокля и с черните ръкавици, които подчертаваха катраненочерната й коса и искрящите й абаносови очи. До нея стоеше Коркоран, облечена в същото алабастрово — някогашните съпернички бяха станали приятелки и съюзнички.
Към тях се присъединиха още четирима души — всички се събраха на сцената, шестимата оцелели от крушението на Изабела… Чън, Сейнт Винсънт, Инес и Чечини. Изглеждаха различни сега, преобразени и извисени над дребното ежедневие, вътрешно озарени от вярата че са призвани за своята кауза и мисия. Усмихваха се и махаха на тълпата с грейнали лица. Всеки от тях носеше по една сребърна игла, забодена на бялата си дреха, също с формата на горяща пиния.
Овациите на тълпата кънтяха цели пет минути. Кейт сама се качи на подиума и огледа хората. Лъскавата й коса — черна като гарваново крило — блестеше на слънцето, а очите й искряха, пълни с живот. Вдигна ръце и шумът утихна.
Форд си помисли, че тя е удивително харизматична. В крайна сметка нямаше нужда от Хейзълиъс. Беше напълно способна да изгради и да ръководи собствено движение или поне в сътрудничество с невероятната Коркоран. Двете вече бяха медийни богини и близки партньорки, макар с напълно противоположна външност и поведение — едната светла, другата тъмна, архетипната двойка.
Когато се възцари пълна тишина, Кейт погледна към морето от усмихнати човешки лица и погледът се изпълни със състрадание и покой. Остави томчето, нагласи го със спокойни движения, без да бърза. Беше вярваща, блажено уверена в истината, без никакво объркване или съмнение.
Камерата хвана лицето й. Вдигна томчето над главата си, отвори текста и го поднесе към множеството.
— Словото на Бога — напевно изрече тя със силен и ясен глас.
Морето от поклонници отново се разбуча. Всички камери снимаха книгата в близък план и Форд видя, че това е старата компютърна разпечатка, която тя му беше показала под онази топола — изгладена, почистена и подвързана.
Кейт остави книгата на подиума и вдигна ръце. Настана тишина. Дори в ресторанта на Форд клиентите бяха станали от масите и се бяха струпали край бара, откъдето наблюдаваха Кейт с благоговение.
— Най-напред ще ви прочета последните слова, произнесени от Бога, преди Изабела да бъде унищожена и гласът на Бога да бъде заглушен.
Дълга, дълга пауза.
Казвам ви, това е съдбата ви: да намерите истината. Затова съществувате. Това е предназначението ви. Науката е просто средството да го направите. Ето това трябва да боготворите: самото търсене на истината. Ако го правите от все сърце, тогава един велик ден в близкото бъдеще ще застанете пред Мен. Това е споразумението ми с човечеството.