Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Пеш ли беше или с кола?
— Не беше пеш. Гледах след него, за да съм сигурен, че ще си отиде. Видях го да се качва в „Чероки.“ Черен джип „Чероки“, май деветдесет и трета година.
— Забеляза ли номерата?
— Съжалявам, не. Никога не ги гледам — той мачкаше шапката в ръцете си, но тя забеляза, че притеснението му не се дължеше на чувство за вина. А на страх.
— Той изплаши жена ми и детето. Нещата сега са различни. Имам семейство. Ако е извършил убийство, не искам да се навърта около моето семейство.
— Свърже ли се отново с теб, искам да знам. Не бива да му казваш за този разговор. Ако можеш, опитай се да разбереш къде е отседнал, но не го притискай.
— Ти ме плашиш, Рина.
— Чудесно, защото той е опасен. Ако ти се е ядосал, ще ти отмъсти. Ще нарани семейството ти. Не се шегувам, истина е.
Тя си тръгна с О’Донъл, но Тони излезе от гаража и я извика.
— Чакай, искам да те питам още нещо. Лично.
— Добре. Сега ще се върна — рече Рина на партньора си и тръгна с Тони покрай сградата.
— Той наистина ли е убил някого?
— Това разследваме.
— И ти смяташ, че може да нарани Трейси или детето ми?
— Джоуи обикновено отмъщава, Тони. Точно сега едва ли му до теб. Но ако не го хванем, може и да намери време. Разбирам, че искаш да стоиш далеч от него, но ме уведоми, ако ти се обади.
— Да, разбрах. Не искам да се забърквам в нищо, откакто Трейси ми даде шанс. Няма да рискувам заради никого и за нищо на света. Знаеш ли? — той отново свали шапката си и прекара ръка през онова, което бе останало от косата му. — Когато бяхме деца, преди… е, преди всичко онова да се случи, той те преследваше.
— В какъв смисъл?
— Обикновено те следеше след училище, из квартала. Измъкваше се нощем от къщи и гледаше през прозорците на вашата къща. Катереше се по дървото в задния двор и се опитваше да надникне в спалнята ти. Няколко пъти и аз бях с него.
— И видя ли нещо интересно?
Погледът му бе забит във върховете на износените ботуши.
— Искаше да те изнасили. Не го нарече така, пък и аз тогава не се досещах за какво става дума. Бях на дванадесет години. Каза, че искал да те оправи, настояваше и аз да участвам. Не желаех да се замесвам, пък и мислех, че само вдига шум. Пушилка без огън. Мислех, че е неприлично. Но след това, когато научихме как те бе нападнал и съборил, и… Само аз знаех какво се е опитвал да направи. Не казах за това на никого.
— Защо ми го казваш сега?
Той вдигна очи.
— Имам малко момиченце. На пет години. Когато си помисля… извинявай. Съжалявам, че не премълчах какво ми е казал, преди да се опита да те нарани. Искам да го знаеш. Давам ти дума, че ако се появи или се свърже с мен, няма да му кажа, че си го търсила. И първо ще се обадя на теб.
— Добре, Тони — за да скрепи уговорката, тя хвана ръката му и я разтърси. — Хубаво е, че имаш семейство.
— Да, мога да направя разликата.
— Така е. Радвам се за теб.
— Имаме потвърждение, че Джоуи Пасторели е бил на територията на Балтимор по време на смъртта на Джош, подпалването на автомобила на Люк и преди две или три седмици.
Рина бе събрала отряда за разследване на пожари, Стив като пожарникарски инспектор и членовете на отдела за събиране на улики от местопрестъплението, за да им съобщи какво са постигнали.
— Карал е черен джип „Чероки“, вероятна година на производство деветдесет и трета, когато е напуснал къщата на Тони Борели. На името на Джоузеф Пасторели Младши няма регистриран никакъв автомобил. Нито на баща му. Майка му не притежава кола. Автомобилът може да е взет назаем от някой познат, но по-вероятно е да е откраднат. Започнали сме издирване на откраднати „Чероки“. Янгър, вие какво открихте?
Детективът се размърда в стола си.
— Все още събираме доказателства, но изглежда устройството, поставено в резервоара на Гуднайт, е от същия тип, използван при подпалването на колата на Чеймбърс преди шест години. Фишек, плуващ в чашка, натопени в бензин парцали за фитил. Преглеждаме всички подобни престъпления от Ню Йорк, Ню Джърси, Кънектикът и Пенсилвания. Също така прегледахме основно убийството и подпалването на колата в Северна Каролина, предизвикало смъртта на Хю Фицджералд. И разследването по случая, окачествен като смърт поради нещастен случай на Джошуа Болтън, отново е възобновено.
Един от детективите кимна към дъската, на която бяха закачени с кабърчета две замазани снимки на двамата Пасторели, както и различни снимки от различни местопрестъпления.