Червенокосата дева
- Автор: Бъзби Шърли
- Серия: louisiana #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата дева». Краткое содержание книги:
Тя също изгаряше от желание, тъй като отдавна не му беше принадлежала. Водена от старо като света чувство, тялото й се изви, за да посрещне Кристофър и да се задвижи в еротичен ритъм.
Преживяването беше неописуемо. Никол беше направо шокирана от удоволствието, което й даваше той. Тя стенеше и трепереше в очакване на приближаващия се екстаз. Стоновете й бяха като милувка за него, подтикваха го да засили темпото, докато Никол усети вълна след вълна прилива на най-мощния екстаз, оставяйки тялото й да се носи в новооткрития свят на плътските удоволствия.
Отпусната и доволна, твърде уморена, за да се движи, тя усещаше само тялото на Кристофър върху своето. Устните му се задвижиха върху нейните със същия ритъм, с който проникваше в нея. Тя усещаше вкуса на устата му, миризмата му и отново усети как желанието се надига в тялото й. Обзелата я моментна летаргия изчезна, оставяйки я нетърпелива да срещне тласъците на силното тяло на Кристофър.
За Кристофър съществуваше само тялото й под неговото. И в този миг, всяка жена, която някога беше познавал изчезна завинаги от съзнанието му. Там остана само Никол, Никол с нейната приветстваща го мекота, с гордата, млада гръд, притисната до гърдите му и с ръцете й, които го подлудяваха, докато повече не можеше да издържи и с дълбок, дрезгав стон той се изля в нея.
Никол усети експлозията на сдържаната страст на Кристофър, подскока и конвулсиите на тялото му. Неконтролируемо, собственото й тяло бе разтърсено от друг, чувствен прилив на удовлетворението, доказващ още веднъж, колко лесно той можеше да я доведе до върховната страст и колко безпомощна беше тя в ръцете му.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Студената сива светлина на зимното утро се процеждаше в стаята, когато Кристофър се събуди. В първите няколко секунди не беше сигурен къде се намира. После Никол леко помръдна в съня си. Стройното й тяло се притисна по-близо до неговото и спомена за предната нощ нахлу в съзнанието му.
Той се отдели от нея, като внимаваше да не я събуди. Подпря се на лакътя си и се загледа в спящото лице. Мрачно се питаше, защо от всички жени по света, желаеше точно нея. А той несъмнено я желаеше. Само докато я гледаше как спи, пулсът му се ускори, започна да диша по-учестено, тялото му се втвърди от желание и без дори да осъзнава какво прави, той смъкна завивките от нея. О, за бога, рече си той, тя е създадена от дявола, за да влудява мъжете и аз не бих могъл да се защитя. Не мога да я откъсна от себе си.
Никол почувства прегръдката на студа и се размърда неспокойно. Кристофър, който не искаше да я разбуди, нежно я зави и нарочно стана от леглото. Ако се събудеше, щеше да я люби отново. Тялото му копнееше за нейното, но мозъкът му имаше нужда от време — време за размисъл, за разрешаване на дилемата, пред която беше изправен.
Той намъкна набързо разпилените си дрехи, тихо се измъкна от стаята й, мина по застлания коридор и бързо се вмъкна в собствената си стая. Метна сакото и измачканото шалче на един стол и остави ботушите си до вратата. После спокойно, без да бърза, той съблече останалите си дрехи и се мушна в леглото си.
Не си и мислеше, че може да заспи. Лежеше с кръстосани на тила ръце, вперил празен поглед в тежката, тъмносива покривка на леглото. Предната нощ се беше надявал, че нещата ще се решат, а вместо това се чувстваше още по-объркан.
Когато снощи твърдеше, че не е пиян, беше казал истината. Беше отишъл в един крайбрежен бар, за да се опита да заличи Никол от мислите си, но за свой ужас и яд установи, че тя все още си беше там, съблазнителна и примамливо недосегаема. Колкото по-късно ставаше, толкова повече той се убеждаваше, че трябва да я има — само още веднъж. Да почувства отново как изящно потръпва. Тогава можеше да я забрави и да живее тъй, както беше живял преди.
Твърдо решен да стори точно това, той пристъпи към действие.
С изненада откри, че желае не само тялото й — искаше нея! До последната къдрица, всяка нейна мисъл, смеха й и, да, дори бурните й избухвания. Само за миг той се опита да си представи живота без тази разярена лисичка, която се нахвърля върху него със гневен блясък в изумрудените очи. Такъв живот не беше възможен. Каквато и да бе Никол, той я желаеше. И същевременно се презираше за това.
Ти си луд, рече си примирено той. Също като Никол, той не можеше да намери разрешение на дилемата си, само се чувстваше още по-объркан и несигурен.
Когато Хигинс влезе, той все още лежеше там.
Хигинс хвърли поглед към Кристофър и бодро каза:
— О, добро утро, сър! Бихте ли желали да Ви бъде донесено кафе или предпочитате да го изпиете след като се облечете?