Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
Но Шутът може би имаше.
Това беше единствената мисъл, която можеше да ме накара отново да се изправя. Пипнешком намерих вратата и пристъпих с олюляване в стаята му. Единствената светлина идваше от тлеещите въглени и колебливия пламък на факлите, които горяха долу на двора. Залитнах към леглото му.
— Шуте? — подвикнах тихо, хрипливо. — Шуте, Нощни очи е сгащил Предан. На едно дърво. И…
Думите спряха в гърлото ми. Сънят бе изтласкал предишните събития през нощта от ума ми. Ами ако това под завивките не беше едно тяло, а две? Една ръка отметна постелята и видях само една фигура в голямото легло. Шутът извърна лице към мен и се надигна.
— Фиц? Ранен ли си?
Седнах тежко на ръба на леглото му и стиснах главата си с ръце, та черепът ми да не се пръсне.
— Не. Умението е, но нямаме време за това. Зная къде е принцът. Сънувах го. Беше на нощен лов с котка сред хълмовете зад Гейлтон. След това нещо ни гонеше и котката се изкатери на едно дърво и… принцът се покатери на друго. А после погледна надолу и видя под дървото Нощни очи. Вълкът го е хванал натясно някъде сред хълмовете. Ако побързаме, можем да го хванем.
— Не. Не можем. Помисли трезво.
— Не мога. Главата ми ще се пръсне като яйчена черупка. — Превих се от болка. — Защо да не можем да отидем и да го приберем? — изпъшках.
— Помисли трезво, приятелю. Обличаме се и се измъкваме тихомълком от тази стая, заобикаляме някак конярите, за да си изведем конете, яздим нощем през непозната земя, докато стигнем там, където е принцът, изкатерил се на някакво дърво, с вълк отдолу. Един от нас се качва на дървото и принуждава принца да слезе. След това го подкарваме обратно с нас. Лорд Златен чудодейно се появява на закуска с, предполагам, много възмутения принц Предан, или пък лорд Златен и слугата му просто изчезват, зарязали гостоприемството на лейди Бресинга без нито думичка за обяснение. И в двата случая до няколко дни ще започнат да се задават много неудобни въпроси за лорд Златен и неговия слуга Том Беджърлок, да не говорим за принц Предан.
Беше прав. Вече подозирахме, че Бресинга са замесени в „изчезването“ на принца. Връщането му в Гейлкип щеше да е глупост. Трябваше да го измъкнем по такъв начин, че да можем да го върнем направо в Бъкип, без никакви уговорки. Натиснах очните си ябълки с пръсти. Имах чувството, че налягането в черепа ми ще ги изхвърли от кухините.
— Какво да правим тогава? — изломотих. Всъщност не исках да знам. Исках само да легна и да се свия на кълбо.
— Вълкът продължава да следи принца. Утре, по време на лова, те пращам да се върнеш за нещо, което съм забравил. След като останеш сам, намираш принца и го убеждаваш да се върне в Бъкип. Ще ти избера хубав кон, едър. Взимаш принца и го връщаш в Бъкип. Аз ще измисля как да обясня отсъствието ти.
— Как?
— Не съм го мислил още, но ще го измисля. Не се безпокой за това. Каквото и да кажа, Бресинга ще трябва да го приемат от страх да не ме обидят.
Разчоплих следващата най-голяма дупка в плана му. Трудно ми беше да държа мислите си в ред.
— Аз… го убеждавам да се върне в Бъкип?
— Можеш да го направиш — отвърна убедено Шутът. — Ще знаеш какво да му кажеш.
Съмнявах се, но ми бяха свършили силите да възразявам. Болезнено ярки светлини бляскаха зад затворените ми очи. Разтърках ги с юмруци, но стана още по-лошо. Отворих очите си в сумрака на стаята, но светлините продължиха да танцуват на зигзаг пред погледа ми.
— Елфова кора — примолих се.
— Не.
Умът ми не можеше да побере отказа му.
— Моля те — изстенах. — Не мога да ти опиша колко боли. — Понякога можех да позная кога идва кризата. Не беше идвала от дълго време. Дали само си представях странното напрягане във врата и в гърба?