Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
Боже мой! Китаецът го бе разпознал — сякаш бе прозрачен!
Напрегна се мислено. Някой го бе предал. Друга възможност нямаше. Но кой! Кой го бе предал? И още по-точно казано: кой знаеше за легендата Хескът-Хейуд? Кой знаеше също, че ще идва в Шенжен? Не и Юрий Тарнаполский. Тогава кой?
Очевидно някой бе разпратил негови снимки насам-натам… И пак не ставаше достатъчно ясно. Някой приближен на генерала би трябвало да го познава по лице — лично; или той или негов агент. Друга възможност просто нямаше.
Генерал Дзай потегли с колата, а войниците заблъскаха Брайсън към склада. В гърба си усещаше дулото на нечие оръжие. Огледа се. Не, шансовете му не бяха никак добри. Би трябвало да освободи едната ръка — за предпочитане дясната, сетне да извади острието. За да стане това, трябваше първо да отвлече вниманието на охраняващите. Нуждаеше се от страничен разсейващ фактор. Защото нарежданията на генерала бяха достатъчно ясни: „неизбежна смърт“. Ако се опита да избяга, ще го застрелят на място. Нямаше смисъл да поставя на изпитание бързината и стрелковите умения на китайските войници.
Но защо пък го водеха в този склад? Когато влязоха, се огледа отново. Постройката бе голяма, висока, очевидно пригодена за съхраняване на моторизирани оръжия, бронетранспортьори, танкове. В дъното на огромното помещение се извисяваше голям подвижен кран, до него имаше асансьорна платформа, достатъчна да побере тежък танк. Миришеше на бензин, дизелово гориво, на моторни масла и грес. В отсрещния край бяха подредени камиони и танкети. Опасаният на няколко нива с вътрешни балкони и висящи пътеки склад бе наистина внушителна инсталация, подобаваща на богат търговец на специализирана оръжейна продукция.
Какво става? Защо го водят тук? Спокойно можеха да го разстрелят още отвън.
След секунда разбра.
Пред него застана въоръжен до зъбите човек, когото познаваше отдавна.
Името му бе Анг У.
Един от малцината срещани в миналото противници, от които му бяха останали мрачни спомени. Мъж със страховита физика, от пръв поглед внушаващ страх и неприятни мисли. Анг У бе ренегат — разжалван офицер от Китайската народна освободителна армия, изпратен да служи в „Бомтек“ — търговската организация на армията. Преди време Анг У бе работил под прикритие в Шри Ланка — китайците снабдяваха с оръжие и двете враждуващи групировки там, сееха разкол и подозрения, наливаха масло в огъня и практически максимално разпалваха конфликта. В околностите на Коломбо Брайсън и набързо събрана от него група местни командоси бяха влезли в кръвопролитно сражение с охраната на пренасящ боеприпаси и оръжие конвой под командването на Анг У. В битката Ник бе ранил китаеца в корема, но последният бе успял да се измъкне от полесражението с хеликоптер и сигурно се бе прибрал в Пекин. Поне така бяха донесли по-късно на Брайсън.
Но там бяха станали и други неща, които така или иначе по-късно Брайсън не бе могъл да си обясни. Дали и тогава отново не го бяха използвали като пионка в безчестните си игри?
Какво всъщност се бе случило?
Сега Анг У седеше пред него и нагло го гледаше в очите, окачил китайски калашник на ремък през врата. Отляво и отдясно на колана му висяха тежки пистолети и сумки за резервни пълнители. От множеството външни джобове по панталоните стърчаха дръжки на ножове, по облеклото му на куки висяха бомби.
Войниците все така държаха и двете му ръце — нямаше начин да се освободи и да посегне към ножа, без междувременно да го застрелят. Боже мой!
Старият му враг се ухили.
— Всички пътища водят към смъртта — рече той, видимо доволен. — Винаги съм знаел, че пак ще се срещнем. Толкова години все за това съм си мислил. Как ще се видим, какво ще си кажем…
Анг У ловко измъкна единия от пистолетите — китайски, полуавтоматичен — и го подхвърли на длан.
— Тази среща ми е подарък от генерал Дзай — за добрата ми служба при него. Прост дар, но пък много сладък лично да те ликвидирам. Сега сме си само двамата. Лично и отблизо, а? Какво ще кажеш?
Анг У се захили още по-зловещо, като разкри равни и блестящи бели зъби.
— Преди десетина години в Коломбо ти ми отне далака. Може би не знаеш, а? Сега аз ще ти взема същото. Далака…
В съзнанието на Брайсън огромният склад се превърна в тесен тунел, в който един срещу друг бяха застанали той и Анг У. И сега не виждаше нищо друго, освен този едър противник. Пое дълбоко въздух и рече с изкуствено наложено спокойствие:
— Тази работа не ми се вижда много честна. Такъв голям мъжага като теб, а мен ме държат твоите войници…