Под купола 1 част

Огънят, пламнал заради ракетите откъм западната страна на Купола, все още гореше, но щеше да бъде потушен до здрачаване; по тази задача се трудеха пожарните команди на четири града, подпомогнати от морски пехотинци и хора от сухопътните войски. А ако го нямаше вятърът, помисли си Бренда Пъркинс, можеха да се справят и още по-скоро. Виж, от вътрешната страна на Купола нямаха подобен проблем. Друг беше въпросът, че това, което днес им се струваше като благословия, навярно утре щеше да се превърне в проклятие. Обаче можеха ли изобщо да сторят нещо, за да го избегнат?

Мъчителен въпрос… макар че точно в този следобед Бренда се чувстваше прекрасно и нямаше никакво намерение да допуска подобни мисли да развалят настроението ѝ. Ако тази сутрин някой я беше попитал кога отново ще се почувства добре, навярно би му отвърнала, че това няма да се случи по-рано от следващата година… ако изобщо се случеше. Може би трябваше да благодари на деветдесетте минути усилена физическа работа — все пак физическото натоварване освобождаваше ендорфини, независимо дали човек тичаше, или гасеше горящи клонки с плоската страна на лопатата си. Макар че едва ли всичко можеше да се обясни само с ендорфините. Да не забравяме, че ръководеше изпълнението на важна задача; задача, която зависеше от нея и с която тя знаеше да се справи.

Към тях се бяха присъединили и други доброволци. Четиринайсет мъже и три жени стояха от двете страни на Битч Роуд — някои продължаваха да държат лопатите и гумените стелки, които използваха за потушаването на коварните пламъци, а други сваляха водните пръскачки от гърбовете си и ги оставяха на пътя. Ал Тимънс, Джони Карвър и Нел Туми охлаждаха маркучите и ги подхвърляха към задната част на пикапа на Бърпи. Томи Андерсън от „Дипърс“ и Лиза Джеймисън (която си падаше малко „Ню Ейдж“, но пък беше добра с маркуча) носеха към един от другите пикапи голямата компресорна помпа, с която бяха черпили вода от Битч Крийк. Бренда дочу смях и осъзна, че не е единствената, която се радва на повишен приток на ендорфини.

Дърветата от двете страни на пътя бяха почернели и все още димяха, а няколко бяха изгорели напълно, обаче с това се изчерпваха всички поражения. Освен че блокираше вятъра, невидимата преграда им бе помогнала и по друг начин, понеже бе преградила реката и там се бе образувало нещо като блато. От другата страна обаче положението бе коренно различно. Хората, които се бореха с огнената стихия, изглеждаха като трескави призраци през покритата със сажди повърхност на Купола.

Ромео Бърпи пристъпи към нея. В едната си ръка държеше мокра метла, а в другата — гумена стелка. Етикетчето с цената продължаваше да виси от единия ѝ край. Надписът отгоре му бе обгорен, но се четеше: „ВСЕКИ ДЕН В «БЪРПИС» Е ДЕН ЗА НАМАЛЕНИЯ!“ Той захвърли рогозката и протегна мръсната си ръка.

Бренда се изненада, ала отвърна на ръкостискането му.