Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Е, сега всичко щеше да се промени. Ако Нора не беше такава егоистка, такъв деспотичен инат, нямаше да се стигне дотам. Но по волята на съдбата откритието щеше да е на Слоун. Сега тя ръководеше експедицията. Нейното име завинаги щеше да е свързано с откриването на тази керамика. Всички останали — Блек, Нора, особено баща й — щяха да останат на заден план.
Тя бавно се върна към настоящето. С периферното си зрение забеляза разочарования Бонароти, който залиташе със сковани крака към дупката, за чието пробиване беше помогнал. След малко се покатери по перваза и изчезна в пещерата.
Очите й се плъзнаха по невероятното съкровище от керамични съдове и стигнаха до голяма дупка в пода, която до този момент не бе забелязала. Тя изглеждаше изкопана съвсем наскоро. Но това не беше възможно: кой друг, освен тях можеше да е влизал в тази кива през последните седемстотин години? И кой би изкопал няколко килограма прах, без да обърне внимание на една от най-богатите съкровищници в цялата история на Северна Америка?
Ала ликуването не й позволи дълго да мисли за това. Слоун възбудено се обърна към Блек. Бедният Аарън Блек, който бе допуснал детинската му жажда за златно съкровище да заслепи опитния археолог у него! Тя не се беше опитала да го поправи, естествено: нямаше защо да охлажда ентусиазма му, след като имаше толкова голяма нужда от неговата помощ. Освен това, щом преодолееше първоначалното си разочарование и срам, той непременно щеше да разбере, че находката им всъщност е безкрайно по-важна.
Видът на Блек в сумрака на кивата обаче я порази. „Изглежда ужасно“ — помисли си Слоун. Плътта му сякаш се беше спаружила. Две зачервени влажни очи кухо зяпаха от лице, покрито с белезникав прах, превърнал се в кал върху потната му кожа. В тези очи тя видя ужасяващ спомен за Питър Холройд, парализиран от страха и болестта в помещението с царския гроб.
Устните на Блек висяха отпуснати и когато пристъпи към нея, той се олюля. Направи още една крачка, бръкна в най-близката паница и извади огърлица с мъниста от слюда, искрящи като злато на светлината на прожектора.
— Керамика — вдървено изрече ученият.
— Да, Аарън, керамика — отвърна Слоун. — Не е ли великолепна? Слюдестата керамика черно върху жълто, която от сто години убягва на археолозите.
Той погледна огърлицата и запремигва с невиждащи очи. После бавно я вдигна и с треперещи ръце я провеси на шията й.
— Злато — изхриптя Блек. — Исках да ти дам злато.
Трябваше й известно време, докато разбере. Той се опита да пристъпи напред и залитна на мястото си.
— Аарън — настойчиво каза Слоун. — Не разбираш ли? Това струва повече от злато. Много повече. Тези съдове разказ…
Тя замълча. Лицето на Блек се сгърчи, той притисна с длани слепоочията си. Слоун неволно отстъпи назад. Пред погледа й краката му се разтрепериха, археологът се свлече по стената на кивата и се отпусна на каменния перваз.
— Ти си болен, Аарън — промълви тя и обзелата я паника замени триумфа й. „Това не е възможно!“ — помисли си младата жена.
Блек не отговори. Той се опита да запази равновесие и събори няколко гърнета с протегнатите си ръце.
Слоун с внезапна решителност пристъпи напред и хвана едната му ръка.
— Виж, Аарън, ще отида до медицинската палатка и ще се върна колкото може по-скоро.
Тя бързо се провря през назъбената дупка и излезе от кивата. После изтупа праха от краката си и тичешком напусна пещерата, прохода и безмълвния град.
59.
Застанала на колене, Нора пъхна изваденото от непромокаемите чували фенерче в джоба си и помогна на Смитбак да изпие чашка вдигащ пара бульон. Газовият котлон пращеше и цъкаше, докато изстиваше пред палатката. Тя пое празната чаша от ръцете му, настани го обратно върху спалния чувал и го зави с вълнено одеяло. Беше заменила мокрите риза и панталон със сухи и шокът му като че ли преминаваше. Но дъждът продължаваше да плющи по палатката и щеше да е безсмислено да се опитва да го премести. Според нея сега Смитбак най-много се нуждаеше от сън. Тя погледна часовника си, който бе закопчала на главния стълб на палатката. Минаваше девет. И все пак кой знае защо никой не се връщаше в лагера.
Мислите й отново се насочиха към пороя. Предизвикалата го буря трябва да е била ужасна. Струваше й се необяснимо как някой може да не забележи буреносния облак от платото.