Шифърът на Джеферсън
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692763
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Джеферсън». Краткое содержание книги:
Хейл се наведе над нея.
– Ти уби двама от моите хора – изсъска той. – Сега ти предстои да разбереш как са се чувствали моите деди, оковани в това желязо.
Силен порив на вятъра го засипа с хладни пръски. В ноздрите го удари миризмата на океана, който беше съвсем близо. Мъглата бавно се вдигаше. Много добре. Отлично. Сега вече беше сигурен, че ще има възможност да наблюдава как умира тази жена.
Нокс трепна при появата на светлината, която описа дъга на два-три метра от него. Не беше сигурен кой я беше включил, но това нямаше значение.
Вдигна пистолета и натисна спусъка.
Не се случи нищо. Фенерчето цопна във водата, продължавайки да свети. Без да попадне в целта, куршумът му рикошира с тревожен звън в насрещната стена. Успя да зърне някаква сянка вдясно. Една ръка потъна във водата, извади фенерчето на повърхността и го изгаси. Това вече беше мишена. Пистолетът му отново изтрещя.
Уайът безшумно се потопи. Пръстите му се вкопчиха в ръба в мига, в който подхвърли фенерчето към Карбонел. После се набра на ръце и тялото му изчезна вътре. Не искаше да остане на пода на пещерата нито миг повече от необходимото, тъй като това означаваше да се окаже в зоната на рикошетите.
Продължи да наблюдава Нокс и Карбонел през очилата за нощно виждане. И двамата държаха пистолети и фенерчета. Шансовете им бяха равни. Нямаше представа колко време щяха да останат така. Дали си даваха сметка за опасността?
С настъпването на прилива бягството през шахтите ставаше невъзможно. Борбата с нахлуващата вода в тясната тръба щеше да наподобява плуването срещу течението на бурен поток, без никаква възможност да си поемат въздух. Двамата бяха заели позиция в дъното на пещерата, на няколко метра един от друг. От там мърдане нямаше. Въздухът щеше да стигне до тях едва с настъпването на отлива. Но дотогава щяха да са мъртви.
Малоун се промъкна на средната палуба, използвайки за прикритие отворените врати. Мина последователно през киносалон, трапезария и няколко помещения за гости. Охранителни камери не се виждаха, но въпреки това нервите му бяха опънати до крайност. Пръстът му беше на спусъка.
Коридорът свърши пред голям, луксозно обзаведен салон. Дърво, слонова кост, кожа. В ъгъла се виждаше малък роял. Всичко блестеше. Като самата яхта. Трябваше час по-скоро да разбере какво се случва на кърмата. Приведен ниско към пода, той се промъкна през двойната остъклена врата. На палубата имаше плувен басейн, около който се бяха струпали хора. Натам водеше извитата стълба вдясно.
Той бавно пое по стъпалата, които свършваха на малък дек за слънчеви бани, който гледаше към кърмата. Очите му машинално огледаха околността. Яхтата се движеше в средата на реката. Двата бряга ясно се очертаваха в далечината. Слънцето изгряваше точно пред тях, мъглата почти се беше вдигнала. Обърна се към носа и отбеляза, че съвсем скоро ще навлязат в открития океан.
Приведен, той предпазливо се насочи към задния парапет. Най-напред видя Стефани и Шърли Кейзър, охранявани от двамата въоръжени мъже. Други четирима стояха наблизо. До тях се беше изправил Куентин Хейл и Касиопея. Затворена в желязна клетка.
83.
Касиопея беше на прага на паниката. Дебело тиксо стягаше китките ѝ. Тялото ѝ не можеше да помръдне, сковано от металните пръчки. Срещна погледа на Стефани. Мрачен, тревожен и безпомощен.
– Какъв е смисълът на всичко това, Куентин? – изкрещя Шърли. – Защо го правиш?
– Защото така правят пиратите – обърна се да я погледне той.
– Като убиват невъоръжени жени? – презрително подхвърли Стефани.
– Враговете трябва да получат урок.
Хейл се приближи до клетката.
– Дълги години крале и губернатори са ни затваряли в това малко приспособление. Макар и рядко, ние сме им отвръщали със същото. Но вместо да ги окачваме на мачтата и да чакаме да умрат, милостиво сме ги влачили след кораба, докато се удавят.
Мъжете вдигнаха клетката на парапета.
Времето на Малоун изтече. Не можеше да чака повече. Дишаше учестено, попаднал в плен на емоциите. Вдигна пистолета и се прицели, но миг преди да натисне спусъка, чифт здрави ръце го сграбчиха за раменете и го откъснаха от парапета. Бърз ритник изби оръжието от ръката му.